ТОЙ (неодобрително)
Хладно пресметливо предложение.
ТЯ
Надявам се, не се засягаш, нали, Еймъри? Когато срещна мъжа, който няма да ми омръзне до смърт за две седмици, може да стана по-различна.
ТОЙ
Смешно, ти гледаш на мъжете от зрителната точка, която аз имам за жените.
ТЯ
Моето мислене не е типично женско.
ТОЙ (заинтригуван)
Продължавай.
ТЯ
Не, продължавай ти, вече ме накара да се разприказвам за себе си. А това не е по правилата.
ТОЙ
Правилата ли?
ТЯ
Моите правила… а ти… знаеш ли, Еймъри, чувала съм, че си бил изключителен. В моето семейство очакват много от теб.
ТОЙ
Звучи насърчително!
ТЯ
Алек казва, че ти си го научил да мисли. Така ли е? Не вярвах, че някой можеше да го направи.
ТОЙ
Не. Всъщност аз съм доста скучен.
Очевидно той не очаква думите му да бъдат възприети сериозно.
ТЯ
Лъжеш.
ТОЙ
Аз… аз съм религиозен… имам нещо общо с литературата. Даже съм писал стихове.
ТЯ
Свободен стих — прекрасно! (Декламира.)
ТОЙ (смее се)
Не, не такива.
ТЯ (неочаквано)
Харесваш ми.
ТОЙ
Не.
ТЯ
Пък и скромен.
ТОЙ
Страх ме е от теб. Винаги ме е страх от момичетата, преди да ги целуна.
ТЯ (като натъртва)
Скъпо мое момче, военното време свърши.
ТОЙ
Значи завинаги ще ме е страх от теб.
ТЯ (малко тъжно)
Изглежда.
Леко колебание и в двамата.
ТОЙ (след подобаващо обмисляне)
Слушай. Знам, че е безобразие от моя страна да искам.
ТЯ (предчувствайки какво ще последва)
Само след петминутно познанство.
ТОЙ
Но ще ме целунеш, нали? Или те е страх?
ТЯ
Никога не ме е страх, само че твоите доводи са жалки.
ТОЙ
Розалинд, наистина искам да те целуна.
ТЯ
И аз.
Целуват се — силно и увлечено.
ТОЙ (поема си дъх)
Е, задоволено ли е любопитството ти?
ТЯ
А твоето?
ТОЙ
Не, само е събудено.
Изражението му говори, че не лъже.
ТЯ (замечтано)
Целувала съм се с десетки мъже. И вероятно ще се целувам с десетки още.
ТОЙ (разсеяно)
Да, ти би могла — като сега.
ТЯ
На повечето им харесва как се целувам.
ТОЙ (окопитва се)
Господи, разбираме. Целуни ме още веднъж, Розалинд.
ТЯ
Не, обикновено задоволявам любопитството си от първия път.
ТОЙ (обезкуражен)
Това правило ли е?
ТЯ
Създавам правилата според случая.
ТОЙ
Ние с теб доста си приличаме, само че по опит аз съм с години по-голям от теб.
ТЯ
На колко си всъщност?
ТОЙ
Почти на двайсет и три. А ти?
ТЯ
На деветнайсет, току-що навършени.
ТОЙ
Предполагам, че си творение на някой моден колеж.
ТЯ
Не, аз съм доста суров материал. Изключиха ме от „Спенс“, не помня вече за какво.
ТОЙ
Каква си в общи линии?
ТЯ
Ами умна, извънредно себична, емоционална, когато съм приповдигната, обичам да ми се възхищават…
ТОЙ (неочаквано)
Не искам да се влюбя в теб.
ТЯ (повдига вежди)
Никой не те е канил.
ТОЙ (продължава невъзмутимо)
… но вероятно ще се влюбя. Привлича ме устата ти.
ТЯ
Шшш! Моля те, не се влюбвай в устата ми — може в косата ми, в очите, в раменете, в чехлите ми, само не в устата ми. Всички се влюбват в устата ми.
ТОЙ
Много е красива.
ТЯ
Малка е.
ТОЙ
Така ли? Я да видя.
Целува я отново със същото увлечение.
ТЯ (леко развълнувана)
Кажи ми нещо мило.
ТОЙ (уплашено)
Боже, помогни ми!
ТЯ (отдръпва се)
Е, недей, щом ти е толкоз трудно.
ТОЙ
Ще се преструваме ли? Тъй скоро?
ТЯ
Нашата мяра за времето не е като при другите хора.
ТОЙ
Ето ги вече и другите хора.
ТЯ
Хайде да се преструваме.
ТОЙ
Не, не мога, това са сантименти.
ТЯ
А ти не си сантиментален, така ли?
ТОЙ
Не, аз съм романтичен — сантименталният човек си въобразява, че любовта е вечна — романтикът се надява на чудото да не е така. Сантименталността е разчувстване.
ТЯ
А това не е твоят случай. (Свежда клепки.) И навярно се ласкаеш, че така превъзхождаш останалите.
ТОЙ
Всъщност… Розалинд, Розалинд, да не спорим — целуни ме отново.
ТЯ (вече съвсем хладно)
Не, не изпитвам желание да се целуваме.
ТОЙ (откровено засегнат)