Само преди малко искаше да ме целунеш.
ТЯ
Но вече е сега.
ТОЙ
Тогава да си тръгвам.
ТЯ
И аз така мисля.
Той се запътва към вратата.
ТЯ
Ето го!
Той се обръща.
(Тя се смее.)
Резултатът — сто на нула за домашния отбор.
Той прави крачка назад.
(Тя добавя бързо.)
Заваля — мачът свърши.
Той излиза.
Тя отива спокойно до скрина, изважда една табакера и я крие в крайното чекмедже на писалището. Майка й влиза с бележник в ръка.
МИСИС КОНИДЖ
Добре, че те намерих — исках да си поговорим, преди да слезем долу.
РОЗАЛИНД
Уф! Уплаши ме!
МИСИС КОНИДЖ
Розалинд, от известно време много скъпо ни излизаш.
РОЗАЛИНД (смирено)
Да.
МИСИС КОНИДЖ
А знаеш, че баща ти няма това, което имаше преди.
РОЗАЛИНД (прави гримаса)
О, моля те, не ми говори за пари.
МИСИС КОНИДЖ
Без тях нищо не можеш да направиш. В тази къща живеем за последна година и ако нещо коренно не се промени, Сесилия няма да разполага с възможностите, които дадохме на теб.
РОЗАЛИНД (раздразнено)
Кажи направо какво искаш от мен.
МИСИС КОНИДЖ
Бъди така добра и моля те, вслушай се в някои неща, които съм си записала в бележника. Първото е: не изчезвай по скрити ъгли с млади мъже. В някои моменти може и да има смисъл от такива работи, но днес те искам на дансинга през цялото време, за да си ми подръка, когато ми потрябваш. Искам да те запозная с някои от гостите и няма да ми бъде приятно, ако те открия притулена в зимната градина да бръщолевиш глупости на не знам си кой или пък да слушаш да ти бръщолевят.
РОЗАЛИНД (язвително)
Права си, слушането е по-добрият вариант.
МИСИС КОНИДЖ
И не си губи много време със студентите — момченца по на деветнайсет-двайсет години. Нямам нищо против университетските балове и мачове, но да изпускаш полезни увеселения, за да се черпиш в евтини кафенета из центъра с тоя и оня…
РОЗАЛИНД (противопоставяйки собствен кодекс, който по свой начин не пада по-долу от майчиния)
Мамо, това е минало — не можем вече да равняваме нещата по мярата на деветдесетте години.
МИСИС КОНИДЖ (не обръща внимание на думите й)
Ще дойдат няколко приятели на баща ти — ергени, не са възрастни, — с които искам да се запознаеш тази вечер.
РОЗАЛИНД (разбиращо)
На по четирийсет и пет?
МИСИС КОНИДЖ (остро)
Какво от това?
РОЗАЛИНД
О, нищо — те познават живота и са така обаятелно уморени (поклаща глава), но въпреки това са готови да танцуват.
МИСИС КОНИДЖ
Не успях да се запозная с мистър Еймъри Блейн, но не мисля, че ще те заинтересува. Не ми изглежда като мъж, който може да спечели състояние.
РОЗАЛИНД
Мамо, аз никога не мисля за пари.
МИСИС КОНИДЖ
Защото никога не се задържат при теб достатъчно дълго, та да се замислиш за тях.
РОЗАЛИНД (с въздишка)
Да, някой ден сигурно ще се омъжа за цяла планина пари — просто от скука.
МИСИС КОНИДЖ (след като поглежда в бележника си)
Получих телеграма от Хартфорд. Пристига Досън Райдър. Ето тоя младеж много ми харесва и освен това плува в пари. И тъй като ми се струва, че си се поотегчила е Хауард Гилеспи, можеш мъничко да насърчиш мистър Райдър. Той пристига за трети път през последния месец.
РОЗАЛИНД
Откъде знаеш, че Хауард Гилеспи ме отегчава?
МИСИС КОНИДЖ
Горкото момче изглежда тъй нещастно, когато идва тук.
РОЗАЛИНД
Той беше от романтичните идилии без нерв, които доникъде не водят.
МИСИС КОНИДЖ (не пада по гръб)
Все едно, направи така, че да се гордеем тази вечер с теб.
РОЗАЛИНД
Не мислиш ли, че съм красива?
МИСИС КОНИДЖ
Знаеш го и без да ти го казвам.
Отдолу долитат стонове на настройвана цигулка и боботене на барабани.
(Мисис Конидж припряно подканва дъщеря си.)
Хайде!
РОЗАЛИНД
След малко!
Майка й излиза. Розалинд се приближава до огледалото и се взира в себе си е голямо одобрение. Целува връхчетата на пръстите си и докосва отражението на своите устни в огледалото. След което изгасва осветлението и излиза от стаята. Известно време цари тишина. Няколко акорда от пианото, приглушено трополене на барабаните, шумолене на коприни — всички тези звуци се размесват навън и проникват през леко открехнатата врата. Силуети на фигури в манта се мяркат в осветения хол. Отдолу се понася смях, подхващат го други, разраства се във всеобща глъч. После някой влиза, затваря вратата и запалва лампите. Сесилия. Отива до скрина, поглежда в чекмеджетата, поколебава се — после се отправя към писалището, намира табакерата и вади цигара. Запалва я, дръпва дълбоко дима, издишва го, приближава се до огледалото.