СЕСИЛИЯ (с пресилено светски тон)
О, да, балът, който дава път в обществото, се е превърнал днес в истински фарс. Младежта така си отживява още преди седемнайсетте, че балът се явява по-скоро край, отколкото начало. (Подава ръката си на въображаем аристократ на средна възраст.) Да, ваша светлост, струва ми се, че моята сестра ми е говорила за вас. Желаете ли да запалите — цигарите са превъзходни. Марка „Корона“. Не пушите? Жалко! Навярно кралят не ви разрешава. Да, приемам поканата ви за танц.
И се впуска в танц из цялата стая под звуците на музиката, долитаща отдолу, ръцете й са протегнати около въображаемия партньор, цигарата кръжи с ръката й.
Няколко часа по-късно
Малък будоар на първия етаж, запълнен почти изцяло от удобна кожена кушетка. Над нея, от двете й страни, меко светят две малки лампи, а между тях е окачен портрет на много възрастен достолепен господин, облечен според модата на 1860 година. Зад сцената ехти фокстрот.
Розалинд седи на кушетката, а от лявата й страна е Хауард Гилеспи, невзрачен младеж на около двайсет и четири. Той явно страда, а тя силно се отегчава.
ГИЛЕСПИ (вяло)
В какъв смисъл съм се променил? Чувствата ми към теб са същите.
РОЗАЛИНД
На мен не ми изглеждаш същият.
ГИЛЕСПИ
Преди три седмици говореше, че ме харесваш, защото съм бил тъй преситен и безразличен — все още съм такъв.
РОЗАЛИНД
Но не по отношение на мен. Харесвах те заради кафявите ти очи и тънките ти крака.
ГИЛЕСПИ (безпомощно)
Те и сега са ми кафяви и тънки. Ти просто импровизираш по най-жесток начин.
РОЗАЛИНД
Позната ми е само импровизацията на пиано. Това, което обърква мъжете, е моята съвършена естественост. Мислех, че не си способен на ревност. А сега очите ти са върху мен, където и да мръдна.
ГИЛЕСПИ
Обичам те.
РОЗАЛИНД (хладно)
Знам.
ГИЛЕСПИ
И цели две седмици вече не ми даваш да те целуна. А аз живеех с представата, че след като едно момиче се остави да го целунат, то вече е… е… завоювано.
РОЗАЛИНД
Това време отмина. Мен трябва да ме завоюват отново всеки път, когато ме видят.
ГИЛЕСПИ
Ти сериозно ли говориш?
РОЗАЛИНД
Както винаги. Едно време имаше два вида целувки. Първият — когато момичето биваше целувано и изоставяно; вторият — когато след целувката се сгодяваха. Но сега има нова разновидност — когато мъжът е целунат и изоставен. Ако през деветдесетте години мистър Джоунс се похвалеше, че е целунал момиче, всички знаеха, че е приключил с нея. Ако през 1939 година мистър Джоунс се похвали със същото, всички знаят, че няма шанс да я целуне отново. В наше време всяко момиче, започне ли както трябва, винаги може да победи мъжа.
ГИЛЕСПИ
Защо тогава си играеш с мъжете?
РОЗАЛИНД (накланя се доверително към него)
Заради първия миг, когато пламва интересът му. Оня миг — о, малко преди първата целувка, прошепването на единствената дума, — заради който всичко си струва.
ГИЛЕСПИ
А после?
РОЗАЛИНД
После го караш да заговори за себе си. И съвсем скоро той мисли само как да остане насаме с теб — цупи се, не желае да се бори, не желае да играе — победа!
Влиза Досън Райдър, двайсет и шест годишен, красив, богат, знае си цената, може би е скучноват, но спокоен и уверен в успеха си.
РАЙДЪР
Струва ми се, че този танц е за мен, Розалинд.
РОЗАЛИНД
О, Досън, хубаво е, че ме позна. Значи не съм прекалила с грима. Мистър Райдър, запознайте се с мистър Гилеспи.
Двамата си стискат ръцете и Гилеспи излиза крайно унил.
РАЙДЪР
Празненството ти е много успешно.
РОЗАЛИНД
Така ли мислиш… последните часове ми се губят. Уморена съм… имаш ли нещо против, ако малко поседим?
РАЙДЪР
Напротив… с най-голямо удоволствие. Знаеш колко ми е противен ритуалът на ухажването. Да виждаш едно момиче вчера, днес, утре.
РОЗАЛИНД
Досън!
РАЙДЪР
Какво?
РОЗАЛИНД
Питам се дали си даваш сметка, че си влюбен в мен.
РАЙДЪР (смутен)
Какво… ъъ… ти си изключителна!
РОЗАЛИНД
Защото, проумей го, аз съм най-лошият избор. Оня, който се ожени за мен, бял ден няма да види. Аз съм зла, ужасно зла.
РАЙДЪР
Не бих казал.
РОЗАЛИНД
Точно такава съм, да — особено към най-близките си хора. (Става.) Хайде да вървим. Дойде ми друго настроение и сега искам да танцувам. Майка ми сигурно беснее.