РОЗАЛИНД
Мамо, за бога.
Влиза прислужница и известява за пристигането на мистър Блейн, който се появява по петите й. От десет дена приятелите на Еймъри говорят, че изглеждал като въплъщение на „божия гняв“, и наистина е така. Впрочем от денонощие и половина той не е могъл да сложи залък в уста.
ЕЙМЪРИ
Добър вечер, мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ (не е нелюбезна)
Добър вечер, Еймъри.
Еймъри и Розалинд се споглеждат. Влиза и Алек. През цялото време отношението му към тяхната история е било неутрално. Дълбоко в себе си е убеден, че едии брак между тях ще направи Еймъри посредствен, а Розалинд — нещастна, но изпитва силно съчувствие и към двамата.
АЛЕК
Здравей, Еймъри.
ЕЙМЪРИ
Здравей, Алек. Том каза, че ще се срещнете в театъра.
АЛЕК
Зная, видях го току-що. Как ти мина рекламата днес? Съчини ли нещо блестящо?
ЕЙМЪРИ
Нищо особено. Повишиха ми заплатата
Всички го поглеждат с интерес.
… с два долара на седмица.
Всеобщо разочарование.
МИСИС КОНИДЖ
Хайде, Алек, чувам колата.
Пожелават си приятна вечер — някои доста хладно, След като мисис Конидж и Алек излизат, настъпва мълчание. Розалинд все още гледа мрачно към камината. Еймьри отива при нея и я прегръща.
ЕЙМЪРИ
Скъпото ми момиче.
Целуват се. Отново пауза, после тя сграбчва ръката му, обсипва я с целувки и я притиска към гърдите си.
РОЗАЛИНД (тъжно)
Обичам ръцете ти повече от всичко. Често са ми пред очите, когато не си с мен — такива уморени; познавам всяка линийка по тях. Скъпите ръце!
Погледите им за миг се срещат и тя избухва в плач — ридание без сълзи.
ЕЙМЪРИ
Розалинд!
РОЗАЛИНД
О, колко сме клети!
ЕЙМЪРИ
Розалинд!
РОЗАЛИНД
Искам да умра!
ЕЙМЪРИ
Розалинд, още една такава вечер и ще рухна. От четири дни си особена. Трябва поне малко да ме насърчаваш, защото не мога нито да работя, нито да ям, нито да спя. (Озърта се безпомощно, сякаш търси нови думи, за да облече стара, изтъркана мисъл.) Ние трябва да положим начало. Харесва ми, че заедно ще го направим. (Самоналожената му вяра отстъпва, като вижда неотзивчивоста й.) Какво има? (Рязко става и започва да крачи напред-назад из стаята.) Досън Райдър, сигурен съм. Той подлага на изпитание нервите ти. През цялата седмица ти си се виждала с него всеки следобед. Разни хора ми разправят, че ви срещат заедно, а аз трябва да се усмихвам, да кимам и да се правя, че за мен това няма никакво значение. А ти не смяташ за необходимо, да ми кажеш, че изобщо става нещо.
РОЗАЛИНД
Еймъри, ако не седнеш, ще се разпищя.
ЕЙМЪРИ (сяда изведнъж до нея)
Господи!
РОЗАЛИНД (нежно взема ръката му в своята)
Ти знаеш, че те обичам, нали така?
ЕЙМЪРИ
Да.
РОЗАЛИНД
И знаеш, че винаги ще те обичам…
ЕЙМЪРИ
Не ми говори така, плашиш ме. Като че ли ще се разделяме.
Тя проплаква, става от дивана и отива към креслото.
Цял следобед днес чувствах, че става нещо лошо. На работа едва не се побърках — не можах да напиша нито ред. Разкажи ми какво има.
РОЗАЛИНД
Няма нищо за разказване. Просто ми е нервно.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, ти обмисляш дали да сключиш брак с Досън Райдър.
РОЗАЛИНД (след пауза)
Той ме убеждава цял ден днес.
ЕЙМЪРИ
Нахалник!
РОЗАЛИНД (отново след пауза)
Харесва ми.
ЕЙМЪРИ
Защо говориш така? Болно ми става.
РОЗАЛИНД
Не изглупявай. Прекрасно знаеш, че си единственият мъж, когото съм обичала и когото вечно ще обичам.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, хайде да се оженим другата седмица.
РОЗАЛИНД
Не е възможно.
ЕЙМЪРИ
Защо?
РОЗАЛИНД
Не можем. Това би означавало да ти стана слугиня в някоя ужасна дупка.
ЕЙМЪРИ
Ще разполагаме с двеста седемдесет и пет долара на месец.
РОЗАЛИНД
Любими, обикновено аз дори прическата си не глася сама.
ЕЙМЪРИ
Аз ще ти я правя.
РОЗАЛИНД (между смях и плач)
Благодаря ти…
ЕЙМЪРИ
Розалинд, нима мислиш да сключиш брак с друг човек? Кажи ми! Криеш нещо от мен. Ако ми разкажеш, ще мога да ти помогна да се справиш с дилемата.