— Е, това беше странно.
— Предупредих ви — отбеляза тя.
— Наистина ме предупреди. А онова за хъркането… предполагам, беше метафора. Но за какво? Констаблите може би сме прекалено шумни? — той кимна на себе си. — От нас се очаква да служим на хората, но постоянните оплаквания за полицейска бруталност, служителите на реда, които заповядват наляво-надясно, все едно са някакви лордове… Да, сега разбирам. Трябва да направя някои промени. Мислиш ли, че това имаше предвид тя?
— Не зная — отвърна предпазливо Мараси. — Срещата с нея се отразява дълбоко на всеки.
— Съвсем вярно — Арадел се поколеба на стълбите, извърнат така, сякаш жадуваше да се върне горе. Успя да се въздържи. — Въпросът ми от по-рано остава. Някъде там има безсмъртен убиец, който може би се опитва да свали правителството. Как, в името на Съхранение, можем да се преборим с нещо подобно?
— Не можете — отговори Мараси. — Лорд Уаксилий ще се справи с кандрата. Ние трябва да се съсредоточим върху задачата градът да не експлодира.
Арадел кимна:
— Искам да направиш нещо за мен.
— Сър? — все още стояха на стълбището, осветено от една самотна електрическа лампа над тях.
— Спомена лорд Ладриан — каза Арадел. — Струва ми се, че той ти има доверие, лейтенант.
— През последната година помежду ни се зароди приятелство.
— Той е непредвидим, лейтенант — каза Арадел. — Оценявам работата, която върши, но методите му… да кажем просто, че не бих възразил срещу малко повече информация относно това какво върши и кога.
— Искате от мен да го шпионирам?
Арадел сви рамене. Друг човек на негово място би изпитал смущение при толкова открито поставен въпрос, но при него сякаш не се получаваше.
— Няма да те лъжа, Колмс. Мисля, че можеш да се превърнеш в ценен ресурс за този отдел в повече от едно отношение. Работата ми е да следя закона в този октант да се спазва и ще се почувствам доста по-добре, ако знам какво прави лорд Ладриан. Дори и само за да съм готов навреме със съответните разрешителни… и необходимите официални извинения.
— Разбирам — каза Мараси.
Арадел почака за нещо повече. Мараси на практика чуваше вменените думи. Ти си констабъл, лейтенант. Това ти е работата. Изпълнявай.
— Можете просто да го попитате — каза тя. — Упълномощен е. Технически погледнато е под ваша юрисдикция.
— Мислиш ли, че не съм опитвал? Винаги обещава да докладва. Ако изкарам късмет, докладът му се състои от писмо, в което разяснява къде е провесил заподозрения надолу с главата… Помниш ли този случай? Или набързо ме осведомява на някое празненство кого преследва, най-вече за да поиска от мен подкрепления. Не искам да се превръщаш в бавачка, но сериозно, малко повече информация ще ми се отрази чудесно.
Мараси въздъхна.
— Ще ви предавам седмичен доклад. И по-често, при текущи разследвания като сегашното. Но ще го информирам за действията си.
— Чудесно. Фантастично — Арадел отново започна да слиза по стълбището, като пристъпваше също толкова бързо, колкото говореше: — Посети губернатора и му предай, че се нуждая от изпълнителна заповед за въвеждането на военно положение още тази вечер, за да разчистим кръчмите. Направи предложение да изпрати по една такава до всеки от октантите. После провери твоя приятел Ладриан и ми съобщи всичко, научено за тази Безсмъртна, която е решила, че може да постави града ни на колене.
Той стигна долната площадка и закрачи през главното помещение, като крещеше, че иска докладите на неколцина констабли, които бяха успели да извикат на служба същата вечер. Мараси го последва по-бавно, с толкова натежали крака, все едно носеше петдесеткилограмови окови.
Можеш да се превърнеш в ценен ресурс за този отдел в повече от едно отношение…
Стигна приземния етаж и излезе през задната врата на участъка. Знаеше си, че отношенията й с Уаксилий са и подсигурили службата. Ако не се беше присъединила към преследването на Майлс Стоте живота, никога не би станала толкова добре забележима. При все това беше допускала, че разбиранията й за историческата статистика на престъпленията, препоръчителните и писма и интервюто заработя са свършили по-голямата част от работата.
Такъв ли беше изобщо случаят? Дали Арадел не и беше дал работата вместо на някой като Реди, защото тя познаваше Уаксилий?
Времето, прекарано в учене, имаше ли някакво значение?