Облегна гръб на стената в очакване на МеЛаан. Поквара… всичко ли трябваше да се върти около Уаксилий? Разбира се, самата мисъл я накара да се почувства като дете, което ревнува, че някое друго дете има повече кубчета от него.
Почти веднага след това МеЛаан се появи по уличката, като караше мъглата да се разбягва пред нея.
— Е? — попита тя. — Как се справих?
— „Ще ви се притечем на помощ в този час на отчаяние“? — цитира Мараси.
— Хей, това очакваше той.
— Не и аз.
МеЛаан изсумтя:
— Когато трябва, мога да се държа и божествено. Разполагам с дълъг опит.
— Защо тогава не се преструваш така около мен и останалите?
— Кой твърди, че точно това не е преструвката? — каза МеЛаан. Тя погледна Мараси в очите. — Може би задължението ми като един от слугите на Хармония е да показвам на хората онова, което трябва да видят, за да постигнат мир със себе си.
Внезапно Мараси почувства как потръпва от студ. Не заради думите, а заради погледа в очите на МеЛаан, които бяха станали леко прозрачни. Сякаш… за да й напомни?
А после МеЛаан отметна глава назад и избухна в смях:
— Не-е, просто те покварявам, хлапе. Не ви показвам тази своя страна, защото ми е прекалено трудно да не се хиля, когато говоря като някой от вехтите книги.
— Следователно подмятането за хъркането? — каза Мараси.
— Да. Трябваше да проверя този човек, когато Хармония започна да издирва Паалм. Хърка като парен локомотив. Както и да е. А сега накъде?
— Към имението на губернатора — отговори Мараси.
— Да вървим тогава — каза МеЛаан, като закрачи към изхода на уличката.
— На едно място отбихме — каза Чапао, свит до каретата си в мъглата до Усмирителния салон. — И вече бях чул разни звуци вътре в каретата. Не ми се понрави как излезе от онази църква, с омацани в червено ръце.
Уакс коленичи в задната част на каретата, без да престава да го слуша, и започна да развива вързопа от черен плат. От едната страна на каретата беше окачен фенер, който му предоставяше достатъчно светлина, но и огряваше мъглата. Все още долавяше докосването на Усмирителя от съседната сграда, но вече не толкова отчетливо. Чувстваше се почти нормално. Това беше едновременно хубаво и лошо, защото нямаше какво да удържа отвращението му, докато развиваше кървавия чук, с който бяха приковали отец Бин.
— Не трябваше да поглеждам в каретата — продължаваше Чапао. — Той ме предупреди да не го правя, нали разбираш. Но не се сдържах. Така че се обърнах бавно и надникнах през процепа за кочияша, онази пролука, която са оставили, за да поглеждаш да не би човекът вътре да не раздира тапицерията и така нататък… И открих, че не превозвам човек, а чудовище. Мъглив дух, с оголени кости и сухожилия, с лице от разтегнати мускули и остри зъби. Погледна ме, усмихна се широко и приближи процепа. Притисна онова оголено око към дупката и после се промени. Промени се. По лицето му порасна кожа и заприлича на моето. Превърна се в изкривена, изопачена моя версия.
Той отново зарида. Уакс отви костите от вързопа — от трупа на Пътеследващия, когото Кървящата бе имитирала, за да убие Бин. Избелени, оглозгани, а под тях — купчина дрехи. Одежди на Пътеследващ? Да, цветовете съответстваха.
— Ръцете му бяха червени… — шепнеше Чапао.
— А след това започна да бягаш? — попита Уакс, като подреждаше внимателно костите.
— Не — каза Чапао, — шибнах конете в галоп и подкарах онова адско изчадие в каретата си. Кочияш на самия Железни очи. Какъв смисъл имаше да бягам? Душата ми беше в ръцете му. Хармонийо… душата ми е в ръцете му!
— Не — каза Уакс. — Това е било измама, фалшиво лице, Чапао. Твърдиш, че е била изопачена твоя версия?
МеЛаан беше казала, че по-старите кандри често могат да наподобяват чужди лица, без да разполагат с правилните кости, но винаги има забележими разлики.
— Да — мъжът се сви още по-ниско. — Зная какво си мислиш, блюстителю. Че аз съм убил онзи свещеник, нали? Побъркал съм се и съм го убил. И онези окървавени ръце са били мои. Трябваше да се самоубия, да скоча от моста…
— Не — каза Уакс. — Измамил те е шарлатанин, Чапао. Не си го направил ти.
Мъжът просто изхленчи.
Уакс продължаваше да подрежда методично уликите, макар че се питаше каква ли полза има. Щеше ли традиционната детективска работа да помогне с нещо срещу такова създание? Как можеш да се опълчиш на митологията с микроскоп? Хармонийо… ами ако намереше улика? А ако му се удадеше възможност да я настигне? Можеше ли дори да се победи нещо подобно?
Взря се в костите и поклати глава. Щеше да извика екип криминолози, които да огледат доказателствата. Трябваше да се добере до имението на губернатора и да провери какво е положението.