Един момент, помисли си той и се наведе напред. Ето тук, на подгъва на робата. Какво беше това? Той заслони фенера, с което накара Чапао да изпъшка и да се свие още повече.
След като светлината от фенера намаля, Уакс най-после го видя по-ясно. Ъгълчето на подгъва грееше с мека синя светлина, която лесно можеше да бъде пропусната. Уакс посегна надолу, взе от веществото и го разтърка между пръстите си. Някакъв вид пудра? Що за пудра излъчваше собствена светлина, дори и толкова слаба?
— Забеляза ли нещо да грее при църквата, Чапао? — попита той, като се обърна към него. Уакс отново позволи на светлината от фенера да засияе. Дори и по този начин единственият отговор, който успя да изтръгне от него, беше объркано поклащане с глава. — Къде откара каретата? — попита Уакс.
— Площад „Лестиб“ — прошепна Чапао. — Където ми беше наредено да оставя създанието. А после стиснах очи и зачаках. То… на тръгване то се качи при мен. Сложи ръце на раменете ми, приближи лице до моето. Бузите ни се докосваха. Усещах кръвта, макар че не остави петна по ризата ми. То… то ми прошепна нещо, блюстителю. Ще те направя свободен. Когото отворих очи, го нямаше. Беше оставило тези кости в пътническото отделение заедно с малка купчинка монети. Помислих си, че със сигурност съм полудял.
Уакс изпи една допълнителна стъкленица с метали, за да възстанови запасите си, след което подсуши стъкленицата и взе проба от прахта. Площад „Лестиб“, кръстен на Лорд Мъглороден. Намираше се тревожно близо до имението на губернатора.
— Не се тревожи. По петите на създанието съм. Възнамерявам да го спра.
— Каза, че ще ме направи свободен — заприказва отново Чапао. — Ако не съм се побъркал, това означава… означава, че онова нещо беше истинско.
— Такова е — каза Уакс.
— Честно ви казвам, сър, предпочитам да съм полудял.
— Ами — произнесе Уакс, като се изправяше и побутваше Чапао към каретата му. — Създанието вероятно не те иска мъртъв.
— Вероятно?
— Няма начин да го знаем със сигурност — каза Уакс, като проверяваше мунициите си. — Но бих се обзаложил, че е така. Поне не те иска по-мъртъв от всички останали в този град. Може би. Все още не съм сигурен каква игра играе.
Чапао се беше поболял. Проклятие. Беше сигурен, че с последните си думи ще го утеши.
— Върви си у дома — каза Уакс и подхвърли на мъжа няколко банкноти. — Или си намери хотел. Поспи малко. Тя няма да се върне за теб.
Имаше си по-едър дивеч за преследване.
16
Уакс беше кацнал на един електрически пилон с изглед към имението на губернатора — чиста, бяла сграда, огряна от прожектори в мъглата. Прожекторите не светеха толкова ярко всяка вечер, така че днес това бе знак, че Инейт е разтревожен. Тълпите не се пръскаха. Из улиците бродеха хора; дори сякаш бяха станали повече, отколкото по-рано, въпреки че беше ударило полунощ веднага след като Уакс напусна Усмирителния салон.
Беше спрял в дома си, за да смени превръзката на огнестрелната рана, за да сдъвче малко болкоуспокояващи и да се запаси: шапката му, рязаната пушка и кобура за бедро. Обмисляше дали да не изпрати някого за лорд Хармс, но откровено казано, Уакс искаше човекът да е на възможно най-сигурното място, откъдето Кървящата да няма никакъв шанс да го използва срещу него. По-добре беше да си остане скрит на онзи покрив. Всъщност дори наполовина се изкуши да отиде да намери Стерис и да я остави на някое сходно място. За нещастие, времето не достигаше. Налагаше се да се довери на констаблите, които я охраняваха, и да се надява, че ще я опазят скрита.
От там за известно време ходи пеша из улиците. Вслушваше се. При губернатора беше дочул гневни нотки. Остри думи срещу Пътеследващите. Тези оплаквания бяха достатъчно неприятни, но смесена сред тях се усещаше още по-тревожна нишка. Гняв, но разфокусиран. Общо недоволство. Мърморене на мъже на по халба бира, сред младежи, хвърлящи камъни по котки. Някъде сред тях се укриваше убиец, като лъв във високите треви.
Поне имението на губернатора изглеждаше спокойно. На идване се страхуваше от най-лошото — че е имало нападение срещу Инейт в негово отсъствие. Притиснала ме е, помисли недоволно Уакс, докато лекият вятър развяваше мъглопелерината му. Не мога да остана да защитавам губернатора, защото се налага да проверявам предположения и да правя опити да отгатна какъв е планът й. Но не съм достатъчно ефективен, защото не спирам да се тревожа дали не съм оставил Ннейт незащитен.