Дали щеше да успее да убеди губернатора да се скрие? Под краката му електричеството протичаше като невидима река през увисналите кабели. Духове, които се движеха като аломантите в небето, скачащи от сграда на сграда…
— Ах, блюстителю — намеси се един глас в мислите му като пирон, пронизващ дъска. — Ето къде си бил.
Уакс посегна към кръста си за Възмездие. Къде? Това трябваше да значи, че Кървящата е някъде наблизо, нали? Наблюдаваше ли го отнякъде?
— Известно ли ти е какви забележителни защитни сили притежава тялото? Вътре в теб има малки частици, които хората никога не виждат. Непознати са дори за хирурзите, защото са прекалено малки. Иска се обигран вкус, за да бъдат отличени, за да бъдат опознати. Какво казваше твоят приятел? Никой не познава кравата по-добре от касапина?
Уакс скочи от своята наблюдателница и забави падането си, като Тласна в една захвърлена капачка от бутилка. Мъглата се завихри около него, привлечена от аломантичните му способности.
— Ако в кръвта ти навлезе мъничък нашественик — каза Кървящата, — цялото тяло започва да се върти около него, за да го пребори, за да го открие и обезвреди. Като хиляди мъгливи пръсти, като легион от войници, които са прекалено малки, за да бъдат забелязани. Но по-интересното е, когато тялото се обръща срещу себе си и тези войници се пръснат навсякъде, свободни…
— Къде си? — попита на висок глас Уакс.
— Наблизо — каза Кървящата. — Наблюдавам. Теб и губернатора. Ще се наложи да го убия, нали разбираш.
— Може ли да поговорим? — Попита поомекнало Уакс.
— Не правим ли точно това?
Уакс се обърна и тръгна в нощта. Или Кървящата щеше да го последва — в който случай би доловил движение в мъглата, — или щеше да се отдалечи толкова, че да не може да го чува и да му отговаря, което щеше да му подскаже в каква посока да търси.
— Ще опиташ да убиеш мен? — попита той.
— Каква полза да убивам теб?
— Значи ти се играят игри.
— Не — Кървящата звучеше примирено. — Никакви игри.
— Какво тогава? — попита Уакс. — Защо ти е цялото това перчене?
— Ще ги освободя. До последния. Ще отворя очите на тези хора.
— Как?
— Какво си ти, Уаксилий? — попита Кървящата.
— Блюстител на реда — повтори веднага той.
— Това е пелерината, която носиш сега, но не си ти. Зная. Бог знае, че съм виждала истината в теб.
— Кажи ми я тогава — подкани я Уакс, без да престава да крачи в мъглата.
— Не смятам, че мога. Но може би ще успея да ти я покажа.
Изглежда, Кървящата го чуваше, независимо че Уакс бе започнал да говори по-тихо. Аломантия? Или просто имаше способността ушите и да чуват по-добре от човешките? Той продължи да търси. Може би зад онези тъмни прозорци на правителствената сграда наблизо? Уакс се насочи натам.
— Заради това ли се прицелваш в губернатора? — попита той. — Искаш да го свалиш, да освободиш хората от подтисничеството на правителството?
— Знаеш, че е просто поредната пионка.
— Не го зная.
— Този път не говорех на теб, Уаксилий.
Той се поколеба в мъглата. Правителствената сграда надвисваше над него. Прозорците и бяха като сто празни очи. Повечето от тях бяха затворени — обичайна практика нощем. Нямаше нужда да канят мъглите вътре. Религията можеше да си говори каквото иска и хората да му вярват, в по-голямата му част. Но мъглите все още ги караха да се чувстват неудобно.
„Там“, помисли си Уакс, като спря поглед на един от прозорците на втория етаж.
— Много добре — каза Кървящата и Уакс забеляза нещо точно зад прозореца, остатъчна светлина, която стигаше само толкова, колкото да я долови. — Вечният детектив.
— Всъщност не особено добър — каза той. — В Дивите земи човек разрешава по-малко случаи с разследване, отколкото с чифт добри пистолети.
— Забавна лъжа — каза Кървящата. — Разправяш ли ги тези по празненствата на младежи, които са чели прекалено много разкази за Дивите земи? Не им ли се слуша за разпити на членове на семействата на полудели хора? За издирване на оръжейни майстори, които са работили по пушката на някой престъпник? За ровене из въглените на отдавна изстинал лагерен огън след дни, прекарани на път?
— От къде са ти известни такива неща? — попита Уакс.
— Пиша си домашните. Отличителна черта на всяка кандра, което според мен МеЛаан ти е разяснила. Каквото и да твърдиш, си добър следовател. Може би дори отличен. Макар по дефиниция да си куче, което преследва собствената си опашка.
Уакс приближи основата на сградата. Мъглата оредя между него и Кървящата, която се спотайваше точно зад прозореца на десет стъпки над него. Лицето и, макар и обвито в сенките, се стори някак погрешно на Уакс. Оформено по странен начин.