— Питал ли си го? — прошепна Кървящата отгоре, едва дочуто в нощта. Имаше дращещ, сух глас като онзи в главата му.
— Кого?
— Хармония. Питал ли си го защо не спаси Леси? Шепот в точния момент, който да ти подскаже да не се разделяте. Предупреждение дълбоко в мислите ти, което да те възпре да не продължиш надолу по онзи тунел и вместо това да заобиколиш? С негова помощ щеше да спасиш Леси без никакви проблеми.
— Не смей да произнасяш името й — изсъска той.
— Нали е Бог. Можеше да щракне с пръсти и да накара Тан да падне на място. Но не го направи. Питал ли си го защо?
Част от секундата по-късно Възмездие вече беше в ръката на Уакс и сочеше към прозореца. Другата му ръка опипваше оръжейния колан за кесията, където беше прибрал спринцовките.
Кървящата се изкиска:
— Винаги си бил бърз с пистолета. Ако отново имаш случай да се чуеш с Хармония, попитай го. Знаеше ли той за ефекта, който има Леси върху теб — че тя те задържаше сред Дивите земи? Знаеше ли той, може би, че никога няма да се завърнеш тук… където се нуждаеше от теб… докато тя е жива? Дали, може би, е искал тя да умре?
Уакс стреля.
Не за да улучи Кървящата. Просто имаше нужда да чуе пукота в нощта. Този звук, толкова познат, при който въздухът се разцепваше. Куршумът остави следа в мъглата, а стената зад Кървящата се разпука и се разхвърчаха парченца тухли.
Поквара… трепереше.
— Съжалявам — прошепна Кървящата. — За онова, което се налага да сторя. Понякога да почистиш раната е по-болезнено от самата рана. Ще разбереш, щом станеш свободен.
— Не, ние…
Мъглите се кълбяха. Уакс се препъна назад, като завъртя пистолета към нещо, което го подмина размазано и остави след себе си коридор от мъгливи вихрушки.
Кървящата. Движеше се с ферохимична скорост.
Към губернатора.
Уакс изруга, завъртя Възмездие зад гърба си и изстреля куршум в земята. Тласна в него с всички сили. Изхвърли се през мъглата към ярко осветеното имение на губернатора, подмина връхлитащо портата и подплаши малко ято гарвани, които се пръснаха из въздуха около него.
В нощта отекнаха два изстрела. Докато Уакс прекосяваше предния двор, забеляза Кървящата на предното стълбище, облечена в дълго алено наметало. Охранителите на входната врата лежаха мъртви в краката и. В сиянието на електрическите светлини най-после се забелязваше какво не е наред с лицето на Кървящата — носеше черно-бяла маска. Маската на Стрелеца, но разкривена и начупена от едната страна.
Тя се втурна в сградата. Вече не използваше висока скорост. Уакс кацна до телата — нямаше време да проверява за признаци на живот — и изръмжа, като влиташе в сградата с извадено оръжие и покриваше периметъра вляво и вдясно от себе си. Икономката на дома изпищя и изпусна поднос с чай на входа, когато Кървящата препусна по пода и се вмъкна в следващото помещение.
Уакс я последва. Главната врата се изтръгна от рамката си и отлетя в нощта зад него, когато Тласна в нея и пантите и, за да прекоси преддверието наполовина бегом, наполовина с приплъзване. Нахлу в следващото помещение — всекидневна, — като насочваше Възмездие и завърташе барабана на оръжието, за да зареди за изстрел един от специалните патрони Мъглив убиец. Произвеждаше изстрел Главорез — уплътнен куршум, създаден за стоварване с цялата възможна сила.
Помещението, в което влезе, беше обзаведено с онази мебелировка, която се среща единствено в къщи с прекадено много стаи. Съгласно плановете, които беше получил, под краката му трябваше да се намира обезопасената стая.
— Пак този пистолет — произнесе Кървящата в ума му, докато прескачаше един диван и се насочваше към стената, в която бяха скрити стълбите за паник стаята. — Безполезно е. Не мога да бъда убита така.
Уакс вдигна Възмездие, прицели се и стреля, като едновременно с това Тласна куршума напред, за да му придаде допълнителна скорост. Порази Кървящата в момента, в който тя се приземяваше.
Точно в глезена.
Костта се пречупи и Кървящата рухна, след като тежестта и се отпусна на глезена. Тя се обърна към Уакс, оголила зъби през разчупената отстрани маска.
Уакс пусна един куршум през окото на маската.
— Безсмислено е…
Той направи крачка напред и я простреля в ръката, когато тя опита да вдигне оръжието. Уакс извади спринцовката, готов да я Тласне през кожата и, но тя изръмжа и се замъгли. Уакс положи усилие да не изпуска от очи замъгляването — ала в този миг стената на стаята се разтвори и разкри тайното стълбище. От прохода се изсипа трескава група от мъже и жени с черни костюми и пушки. Специалната охрана на губернатора.