Уакс потърси прикритие, щом откриха огън. Не регистрира много от онова, което се случи след това, защото опря гръб в едно дебело кресло. Кървищата се вряза в тях и също откри огън. Те направиха опит да отвърнат на стрелбата и нанесоха повече поражения на колегите си, отколкото на нея.
Преди гърмежът от първия изстрел да престане да отеква в ушите на Уакс, всичко беше свършило. Охранителите лежаха по пода в кръв и стенания, а Кървищата влизаше в прохода и се спускаше надолу по стълбите. Уакс стисна зъби и се Тласна през стаята. Приземи се пързалящо в кръвта и скочи по стълбите. Още едно Тласване го запрати в свободен полет над стъпалата.
В тясното пространство на стълбището зазвъняха изстрели, някъде точно пред него. Уакс забави спускането с изстрел напред в земята и се приземи сред още една група охранители, които кървяха на пода.
Кандрата стоеше съвсем сама пред вратата на обезопасената стая. Тя погледна Уакс, усмихна се и се замъгли.
Ала скоростта й продължи само за частица от секундата. Веднага щом се бе възползвала от металоема си, отново беше забавила ход.
Уакс я зърна, точно когато отключваше вратата към обезопасената стая на губернатора с ключ, който не би следвало да има в себе си. Тя разтвори вратата тържествено и му хвърли поглед през рамо, като клатеше глава. Очевидно си мислеше, че все още е замъглена и че се движи с невероятна скорост. И наистина беше така.
Уакс просто се бе присъединил към нея.
Едно от падналите тела се размърда и Уейн побутна шапката си нагоре, за да разкрие широката си усмивка. Уакс вдигна и двата пистолета в ръцете си и бе възнаграден от шокираното изражение на Кървищата. Окото и отново беше пораснало, но кръвта все още се стичаше по маската. Докато я преследваше, докато разговаряше с нея, беше запазила пълен контрол.
До този момент.
Уакс стреля и с двете оръжия. Обикновено това не беше добра идея, най-малкото ако искаш да уцелиш нещо, но двамата бяха едва на десетина стъпки един от друг — а и се намираше в забързваща сфера. При напускането на ускореното време траекториите на куршумите му щяха да се отклонят заради рефракцията, така че прицелването така или иначе си оставаше под въпрос.
В такива моменти не ти трябва точност. Трябва да довършиш противника. Стерис би се гордяла с него.
Той продължи да стреля хаотично и изпразни двете оръжия. Възползва се от стъписването на Кървящата, като пусна двата пистолета и извади другия си стерион от кобура под мишницата, с който продължи да стреля. Последва го рязаната пушка от кобура на бедрото. От дулото и изригваха изстрели и отблясъци, докато Уакс крачка по крачка приближаваше периферията на завързващата сфера.
Когато достигаха края и, куршумите се отклоняваха в нормалното време и се движеха болезнено бавно. Но между Кървящата и края на забързващата сфера на Уейн имаше по-малко от стъпка. Уакс пусна пушката, пак извади една от спринцовките и Тласна метала към Кървящата, като противно на всякакви изгледи се надяваше, че — зашеметена от изстрелите — няма да я забележи.
Щом кандрата се обърна, за да побегне, първият куршум премина. Останалите го последваха като буря. Пропуснаха замалко, но Уакс беше изстрелял поне двайсет куршума. Много от тях се забиха в Кървящата, която почти незабавно намали ферохимичната си скорост. Вече се движеше като в летаргия и опитваше да се измъкне от градушката куршуми, докато в същото време изблици кръв избухваха във въздуха като семената на глухарчета.
Тя се препъна на вратата и един от куршумите на пушката я порази в тила. Маската и се счупи от експлодиралата дупка в лицето и. Тя се отпусна, уловена за рамката на вратата, все така в червеното си наметало.
Иглата прелетя благодарение на Тласването на Уакс и се превъртя във въздуха, но — също като куршумите — се подчини на рефракцията по периферията на забързващата сфера. Заби се дълбоко в дървената рамка само на сантиметри от Кървящата.
Секунда по-късно тя се бе изправила и тичаше напред, а раните и изчезваха. Дори не го погледна, щом гърбът и се изправи и тя пристъпи през вратата. Но помете с ръка спринцовката от рамката, за да я запрати в забавено превъртане на пода.
Уакс извади шепа патрони от кесията на колана си и изскочи от забързващата сфера. Почувства незабавно дръпване — сякаш светът се бе преобърнал, — и чу слабо припукване. Призляването го удари като юмрук в лицето, но беше готов за всичко това. И преди беше излизал от забързващи сфери.