Откъм паник стаята прозвуча един-единствен изстрел.
Той прекоси светкавично разстоянието до вратата, като хвърляше патрони пред себе си, готов да Тласне онези, с които може да порази Кървящата. Щом се озова вътре обаче, позволи на патроните да изпадат по пода. Кървящата не беше в стаята; една отворена врата водеше вън от нея, вероятно през тунел към имота горе.
Тапицираната с плюш обезопасена стая — овална и с книжни лавици по стените — си имаше бар в единия край и бе осветена от изискани лампи за четене. Губернаторът бе коленичил на пода, държеше в ръцете си кървящия Дрим и трескаво опитваше да спре кръвта, която се изливаше от шията на телохранителя.
Уакс претича през стаята и спря на входа на изходния тунел.
— Блюстителю! — извика Инейт. — Помощ. Моля… О, Хармонийо. Помощ!
Уакс се поколеба, като се вглеждаше в празния, тъмен тунел. Напомняше му за един подобен тунел, прашен и укрепен с греди от двете страни. Едновременно гробница и сцена…
Зад него Уейн влезе със залитане в стаята и побърза да се притече на помощ на Инейт. Уакс остана на входа на тунела, като въртеше няколко патрона между пръстите си.
— Той ме спаси — проплака Инейт. Вече беше подгизнал от кръвта на Дрим. Съблече ризата и опита да спре кръвта с нея. — Скочи пред мен, точно когато убиецът стреля — каза той. — Кажете ми, че ще успеете да… Моля ви…
— Свършил е, приятел — отвърна Уейн като се отпусна назад.
— На горния етаж има и други жертви, Уейн — обади се Уакс. После с огромна вътрешна съпротива затвори вратата към тунела. Не можеше да се впусне в преследване — не и ако това значеше, че ще остави съвсем сам губернатора.
Уейн изтича от стаята, за да провери състоянието на мъжете, които бяха простреляни на горния етаж. Уакс приближи губернатора, който все така стоеше на колене пред трупа на телохранителя си. Никога досега не беше виждал Инейт в такава човешка светлина, с отпуснати рамене, сведена глава. Изтощен, изстискан. Някой можеше ли да имитира нещо подобно?
Въпреки това реши да провери:
— Квас на пясък — произнесе той.
Инейт го погледна с разфокусирани очи. Сърцето на Уакс прескочи един удар, но след това губернаторът въздъхна:
— Кости без супа.
Знаеше паролата. Наистина беше Инейт. Уакс се отпусна на едно коляно до губернатора и се вгледа в трупа на Дрим. Колкото и да беше досаден понякога този човек, с нищо не бе заслужил участта си.
— Съжалявам.
— Появи се като замъглен призрак — каза Инейт. — Появи се, с извадено оръжие, но изглеждаше разгневена от нещо. Дрим скочи пред мен точно преди тя да стреля. Секунда по-късно беше изчезнала. Не зная защо просто не се забави, за да ме довърши, вместо да побегне.
— Сдобила се е с ферохимични способности само преди две седмици — каза Уакс. — Този отрязък от време силно ограничава скоростта, която може да е спестила. И движението с такава бързина няма начин да не е изразходило металоема й. Трябвало е да се измъкне, преди да се изтощи напълно.
Разбира се, можеше да има друга причина. Просто да е искала да изплаши него и губернатора. Да го принуди да направи нещо. Но какво? Спомена, че възнамерява да го убие, но не и докато не е настъпило времето затова.
Защо? Какъв беше планът?
— Значи има слабости — каза Инейт. — Може да бъде победена.
— Разбира се, че може — каза Уакс. — Той сведе очи към трупа и потъналия в кръв под. „Но на каква цена?“, добави наум и си пое дълбоко въздух. — Искам да напуснете града.
— Не.
— Това е глупаво — отсече Уакс. — Тя ще се върне.
— Поглеждал ли си навън, блюстителю? — каза Инейт, като махна в неопределена посока с окървавена ръка. — Видял ли си какво се случва в този град?
— Тази вечер не можете да направите нищо по този въпрос.
— Определено мога — Инейт се изправи. — Аз съм водачът на този град; няма да избягам. Ако не друго, трябва да бъда забелязан… трябва да се срещна с главните виновници на това движение, ако такива могат да бъдат открити. Трябва да се обърна към тълпите, да подготвя речта си… Трябва да свикам кабинета си и с негова помощ да се уверя, че на сутринта тук все още ще има град — той посочи Уакс. — Спри това създание, Ладриан. Вече нямам телохранител. В твоите ръце съм.
След което излезе от помещението. Каквото и да беше мнението му за този човек, Уакс нямаше как да не уважи решимостта му.
Спри това създание…
Уакс хвърли поглед към спринцовката, която все още лежеше на пода до рамката на вратата. Толкова близо. Ако беше поразила целта си, може би щеше да успее да натисне докрай металното бутало и да запрати течността във вените й. Изпълнен с безсилие, той вдигна спринцовката и се върна с нея при трупа на Дрим, покосен от куршум в шията. Уакс заби спринцовката в ръката на трупа и я изпразни в плътта му.