— И аз можех да доставя плика…
— Теб би застреляла — отвърна Уакс.
— Само защото ме харесва — каза усмихнато Уейн. Би се зарадвал на всяко извинение да отиде да види Ранет. Нощта, изглежда, ставаше все по-мрачна.
— Уейн — каза Уакс. — Нали разбираш, че не те харесва наистина?
— Винаги така говориш, но просто не виждаш истината, Уакс.
— Опитва се да те убие.
— За да ме опази жив — подчерта Уейн. — Известно й е, че водя опасен живот. Така че като ме държи на нокти, ми помага да се навъртам наоколо. Както и да е, Мараси ли видях оттатък, с всички онези важни хора?
Уакс кимна:
— Двете с МеЛаан пристигнаха преди малко. Арадел иска да обяви военно положение.
— А ти не искаш? — попита Уейн, като се настаняваше на едно от хубавите кресла, по което нямаше много плиснала кръв. Наблизо се съвещаваха важни хора. Подозираше, че знае какво ще последва, и възнамеряваше да е наоколо, когато се случи.
За момент Уакс остана неподвижен, след което разтърси глава:
— Кървящата е планирала всичко това, Уейн. През цялото време ни насочваше към този момент. Изтръгвам езика му… Избождам очите му…
— Лично аз като всеки друг гласувам за разчленяването — каза Уейн. — Но е малко брутално по това време на деня.
— Кървящата го беше написала на стената долу. Нещо като стихотворение. Струва ми се, че не е завършено.
— Прикова онзи свещеник през очите — отбеляза Уейн.
— И изтръгна езика на Уинстинг — каза Уакс. — Той порови в джоба си, извади нещо и го подхвърли на Уейн.
— Какво е това? — попита Уейн, като го преобръщаше в пръстите си. Беше парче боядисано дърво.
— Остатъците от маската на Стрелеца. Кървящата я носеше.
— Според теб тя е била той през цялото време? — произнесе Уейн.
— Може би — отвърна Уакс. — Би послужило на целите и, да разбуди хората от копторите, да им напомни колко са богати домовете. С действията си срещу него се изправих директно срещу обикновените хора.
— Неприятно ми е да ти го кажа, приятел — каза Уейн, — но и така не си им точно любимец.
— Аз съм герой от Дивите земи — отговори Уакс.
— Ти си полицай — рече Уейн — и лорд, приятел. Без да споменаваме факта, че не можеш, нали се сещаш, да летиш. Не можеш да решаваш проблема като във Ветрино. Не можеш да убедиш някой, че си на негова страна, като го хвърлиш в затвора за една вечер, а след това играеш на карти с него, докато не започне да гледа на теб като на обикновен човек.
Уакс въздъхна:
— Прав си, разбира се.
— Обикновено съм прав.
— Освен за онзи път на рождения ден на Леси.
— Винаги трябва да ми го натякваш, нали? — Уейн се облегна назад, като бутна шапката над очите си. — Човешка грешка.
— Сложи динамит във фурната, Уейн.
— Ами подаръците се крият там, където никой няма да ги потърси.
— Трябва да събера парчетата — заяви Уакс, като започна да крачи напред-назад. — Да ги скицирам, да ги изложа в писмен вид. Пропускаме нещо много важно.
Уейн кимна, но почти не го слушаше. Уакс щеше да подреди работата. Уейн просто трябваше да поспи малко, преди да е станало безсмислено да се спи.
Чу как вратата се отваря. Той захвърли шапката си и секунда по-късно беше на крака и се хвърляше към вратата. Уакс изруга, като вадеше един от пистолетите си и тръгваше след Уейн, който вече тичаше по коридора и пресичаше пътя на прислужница с поднос хапки.
— Аха! — заяви Уейн. — Мислеше си, че ще се промъкнеш покрай мен, а?
Кухненската прислужница го гледаше ужасено, докато Уейн си взимаше по три от всеки вид хапки. Уакс спря на вратата и свали пистолет:
— О, в името на Хармония.
— Хармония може да си вземе сам — каза Уейн, като подхвърляше малко кексче в устата си. Той се обърна към Уакс, а прислужницата използва възможността да се спаси тичешком по посока на съвещанието.
Точно това чакаше Уейн. Когато важният народ се съвещаваше, неизменно имаше хапване. Или канапета, ако си запознат с кодовите названия. Уейн хвърли едно в уста, захаросан бекон, глазиран с орехи.
— Как са? — попита Уакс.
— Като захарен памук — каза Уейн, наслаждавайки се на вкуса, — направен от бебе.
— Това не исках да го чувам — рече Уакс, като пъхаше пистолета обратно в кобура си. — Трябва отново да изляза, за да опитам да проумея плана на Кървящата. Пак се налага да останеш, за да защитаваш губернатора.
Уейн кимна:
— Ще направя всичко възможно, но поръчката е сложна, приятел.
— Уредил съм ти малко помощ — каза Уакс, като го поведе към дамското клекало. Той почука на вратата.