— Още се преобличам — разнесе се гласът на МеЛаан отвътре.
— Колко време ти трябва? — попита Уакс.
Вратата се открехна и през пролуката надникна едно женско лице, което по никакъв начин не напомняше за това на МеЛаан.
— Не много — каза тя с гласа на МеЛаан. — Косата на тази дама беше ужасно трудна. — Тя затвори вратата.
— Това лице ми е познато — каза Уейн, като скръсти ръце и се облегна на стената.
— Един от телохранителите — обясни Уакс, — когото застреляха по-рано.
— А, вярно — кимна Уейн с чувството, че внезапно потъва. — Не беше ли една от онези, които се опитах да спася?
— Малко по-късно почина — отвърна Уакс. — МеЛаан ще държи ръката си в превръзка… там са я улучили първо, но куршумът е проникнал в белия дроб на жената. Ще я внедрим в персонала на губернатора и да се надяваме, че Кървящата ще е толкова заета да наблюдава за теб и мен, че ще пропусне МеЛаан.
— Дано оценявате какво върша за вас — каза гласът на кандрата от вътрешността на кенефа. — Мразя да съм ниска. И между нас казано, жената имаше ужасен вкус. Твърде суха и жилава — вратата отново се открехна и разкри лицето й. — Следващия път подберете тяло, което е престояло малко, става ли? Хубаво отлежало; тогава има най-добър вкус за…
Тя замълча, вгледана в Уейн и Уакс, най-после забелязала израженията им.
— О, вярно — каза. — Простосмъртни. Все забравям колко гнусливи можете да бъдете.
— Моля те — каза Уакс с болка в гласа, — покажи малко уважение към мъртвата жена. И без това беше трудно решение да ти позволим да използваш трупа й по този начин.
МеЛаан завъртя очи… поквара, беше странно да я гледаш да се държи като преди, но в съвсем различно тяло.
— Или аз, или червеите, деца. Не смятате ли, че би се радвала да си замине наведнъж, сдъвкана за половин час, вместо да лежи в земята и да се разлага в продължение на…
— Твърде много описателност, МеЛаан — прекъсна я напрегнато Уакс.
— Хубаво де, почти съм готова. Остава само да донаглася дрехите. Как ми е косата?
— Добре — обади се Уейн. — Според мен обаче си забравила едната вежда.
МеЛаан опипа лицето си.
— Проклятие — каза тя. — Така се случва, като ме принуждавате да работя толкова бързо. — Тя отново се скри в тоалетната.
— Като заговорихме за бързина — каза през вратата Уакс, — това ли трябва да очаквам от Кървящата? Промяна на тялото в рамките на половин час?
Уейн кимна. Информацията би била полезна.
— За нещастие, не — каза МеЛаан от другата страна. Гласът й беше приглушен. Оставаше си същият като в предишното и тяло. Щеше ли да промени и него? — Паалм е от старото поколение, изключително умела. Според мен никой не е по-добър от ТенСуун, обърнете внимание. Но Паалм е бърза… особено когато взима тяло, което е употребявала и преди. Познавам някои от ранните поколения, които могат да сменят телата си за по-малко от десет минути, и говорим за промяна на сляпо.
— Не е ли трудна работа? — попита Уейн. — Искам да кажа, веднъж заради бас ми се наложи да изям двайсет наденички. Спечелих пет пари, но после прекарах дял час в пъшкане като някой, който се опитва да прокара манго през деликатната си поничка, ако разбираш накъде бия.
Уакс изпъшка тихо, но малко по-късно МеЛаан отново отвори вратата. Този път беше облечена в черен костюм като останалите охранители. Освен това се усмихваше.
— Сладур — отбеляза към Уейн. — Как ми е веждата?
— Ъъ, добре си е. Сладур? Но съм зает.
— В отговор на въпроса ти — каза МеЛаан, — е трудно, но не поради причината, за която намекваш. Можем да преяждаме и да изхвърляме излишъка и е удобно, когато извършваш трансформацията в близост до канал като този тук. Далеч по-сложно е да запаметиш мускулните схеми, докато ги поглъщаш. Това, както и да уцелиш косата. Практически се давите в това чудо. За щастие, при бързи промени като тази, мога да пренебрегна окосмяването под дрехите.
— Ама я почакай — каза Уейн, като потърка брадичка. — Твърдиш, че можем да проверим, дали някой е кандра, като…
— Като проверите дали е прибавила окосмяване на ръцете и краката? — попита МеЛаан. — Всъщност това може и да свърши работа, но само ако кандрата се е променила бързо.
— Окосмяване на ръцете — рече Уейн. — Точно. Мислех си за окосмяването на ръцете.
— Това е най-трудната част при бърза работа — обясни МеЛаан. Не можем да произвеждаме коса, така че трябва да използваме нашата и да слагаме всеки косъм в съответната пора. Ръцете и краката си имат хиляди такива. Голяма грижа. Далеч по-зле от перчем на главата и така нататък.