Едуорн въздъхна и извади лулата от джоба си.
— Не можеш ли поне да се постараеш да се държиш възпитано?
— Ще се постарая — истината беше, че Уакс искаше информация от този човек. Нямаше да е много умно да го предизвиква.
Повозиха се в мълчание за известно време, докато Едуорн палеше лулата си, а Уакс опитваше да сложи в ред мислите си. Как следваше да подходи?
— Опасна нощ — отбеляза Едуорн и кимна към прозореца, докато подминаваха група мъже и жени, вдигнали фенери и факли. Слушаха жена, покачена на куп сандъци. Тя крещеше в мъглата гневни думи, които Уакс не успя да различи добре. Поквара, групата им беше близо до имението на губернатора. Надяваше се Инейт и констаблите да овладеят положението.
— Питам се — произнесе Едуорн и пуфна с лулата си — дали онази далечна нощ ти напомня за сегашната… нощта, когато се разигра Гамбитът на Оцеленците. Падането на режима. Началото на един нов свят.
— Не можеш да сравняваш двете — каза Уакс. — Царуването на Лорд-Владетеля се основаваше на терор и подтисничество. Да, тези хора са разгневени, но сега светът е много по-различен.
— Различен? — попита Едуорн и от устата му се издигна пушек. — Може би. Но човешките емоции са едни и същи. Колкото и да е хубав сандъкът, напъхаш ли човек вътре, веднага ще се опита да излезе. Ще се бори. Ще ругае.
— А ти твърдиш, че си на страната на обикновения човек — каза сухо Уакс.
— Съвсем не. Искам власт. Богатство. Влияние. Всъщност точно като хората около Оцелелия.
— Те са били герои.
— И крадци.
— Били са онова, което е трябвало да бъдат.
— А самият Келсайър? — попита Едуорн. — В годините преди големия му гамбит? Ами Издигащия се воин, която живеела на улицата и се е занимавала с измами на благородници и свещеници, за да се прехранва? Чел ли си Словата на Основателите, племеннико? Хисторика говори откровено за амбициите им. Оцелелия не просто е искал да свали от власт Лорд-Владетеля; искал е да открадне богатствата на империята. Да управлява света, който се е появил в резултат от падането на Лорд-Владетеля. Искал е власт. Влияние. Богатство.
— Не смятам да продължавам по този път, чичо — каза Уакс.
— Питал ли си се някога — рече замислено Едуорн, като пренебрегна думите на Уакс — дали би се спогодил с тях? Ако живееше в онези времена, какво щеше да видиш в тях? Група негодници? Закононарушители? Би ли сложил белезниците на Издигащия се воин, за да я хвърлиш в килията? Законът не е нещо свято, синко. Просто отражение на идеалите на онези, които са изкарали късмета да се озоват начело.
— Не познавам нито един констабъл — каза Уакс, — който да си мисли, че законът е идеален и че съдилищата не допускат грешки. Но те са най-доброто проклето нещо, с което разполагаме точно сега, и дори за секунда няма да допусна идеята, че си някакъв вид таен следовник на справедливостта. Не си по-малко пропаднал, чичо.
— Колко приятно — каза Едуорн. — И това ли заслужавам, задето се отзовах на поканата ти? Обиди и жлъч. А после човек се пита защо домът ни е станал за посмешище в последно време. Както чувам, те канят по празненства, само за да видят как се перчиш.
— Поисках да дойдеш — каза през стиснати зъби Уакс, — защото според мен имаме общ враг. Известно ми е, че искаш да управляваш този град. Е, аз искам да помислиш малко. Разговарях със създанието. Ако не я спрем, може и повече да няма град, който да управляваш.
Едуорн не отговори, като продължаваше да пуши лулата си и да се взира през прозореца на каретата към кълбящата се мъгла и мрака отвън.
— Какво ти е известно? — попита Уакс. Беше почти молба. — Сигурен съм, че от Котерията наблюдават събитията с интерес. Опитът ти да ме убиеш по-рано… кажи ми, че просто си се възползвал от удобната възможност. Кажи ми, че не работиш с нея? Тя ще направи така, че всичко да изчезне в пламъци, чичо. Помогни ми да я заловя.
Едуорн остана замислен и мълчалив за известно време, като се наслаждаваше на лулата си.
— Осъзнаваш ли какво постигна с прекалено напористата си кампания срещу нас, племеннико? — попита най-накрая. — Половината град е прекалено изплашен да работи с Котерията от страх, че ще се появиш на прага им и ще застреляш майка им. Парите, които иззе, не ни липсват, нито сме съсипани, но някои от членовете ни са много, много ядосани.
— Хубаво — произнесе Уакс.
— Казваш го поради невежество — изплю Едуорн. — Аз съм консерваторът сред членовете на Котерията. Говоря против безразсъдството, срещу насилието. Колкото повече натискаш обаче, толкова повече намалява влиянието ни, а гласовете, които настояват за промени, стават все по-силни. На всяка цена.