— Не говорех за опита за покушение — каза санитарният директор. — Имах предвид врявата навън. Ще отмине бързо.
— Вече плячкосват — отбеляза министърът на търговията, очилата жена, която бе довела със себе си двама асистенти, които да си водят бележки. Не им беше предложила да седнат.
— Винаги ще има плячкосване — каза санитарният директор. — Случва се. Покриваме се и оставяме на онова, което има, да изгори, да стане на пепел.
— Глупаво отношение — каза секретарят на образованието, въздебела жена, която беше седнала с вдигнати крака към припукващия огън. — Време е за решителни мерки, милорд губернатор. Трябва да демонстрирате на съперниците си, че не се плашите лесно. Известно ви е, че семейство Лекал набират популярност напоследък, а скандалът с брат ви само ще разпали амбициите им. Запомнете ми думите, ще излъчат силен кандидат, който да се изправи срещу вас на следващите избори, и за да ви дискредитират: точно тогава ще използват събитията от тази вечер.
— Да — обади се министърът по публичните въпроси, — Възможно ли е тъкмо те да стоят зад опита за покушение?
Губернаторът хвърли поглед на Мараси — първия път, откакто беше показал, че я забелязва от началото на съвещанието. Вече му беше известно за МеЛаан; малко преди това кандрата му бе разкрила истинската си природа. Вярваше в изпуснатата от контрол Кървяща и беше започнал да разяснява ситуацията с нея на изпълнителния си състав. Останалите очевидно го считаха за глупост и, както обикновено се случваше с хора като тях, просто игнорираха думите му.
Мараси срещна спокойно погледа му. Някога, много отдавна, си мечтаеше да участва в такива съвещания. Събрания, на които се взимат важни решения, където се коват закони и се чертаят политически стратегии. Сега откриваше, че губи търпение при всички тези приказки. Уаксилий и влияеше; и може би не точно по начините, които тя намираше за благотворни.
— Не, не — каза санитарният инспектор. — Семейство Лекал не е зад всичко това. Убиец? Полудявате ли, Донтън? Никога не биха се оставили да ги хванат в нещо толкова пагубно за реномето им.
— Съгласна — каза секретарят на образованието. — Идва от някой далеч по-отчаян. Повтарям милорд-губернаторе. Решителни действия. Водачество. Попитахте за военно положение? Е, това е минимумът, който трябва да наложите, казвам аз. Изпратете въоръжени констабли. Стъпчете мародерите, пръснете размирниците, позволете на хората да видят, че защитавате града.
И други надигнаха гласове с мнение по последното, а губернаторът ги накара да замълчат:
— Ще го взема предвид. Ще го взема предвид — тонът му бе остър, по-остър, отколкото Мараси го беше чувала да говори досега. — Напуснете всички. Трябва да помисля.
В този миг вече й се стори изпит. Съветниците му се умълчаха и потърсиха вратата на излизане. Мараси колебливо понечи да се присъедини към тях.
— Мис Колмс — каза губернаторът, като приближаваше бюрото си, — само минутка.
Мараси се подчини и приближи бюрото, докато той сядаше зад него. Губернаторът посегна към пода и отметна ъгълчето на килима, където беше укрит малък сейф, който той отсъстващо отвори с един ключ от бюрото. Бръкна в сейфа, извади печата на кабинета си и се зае да пише.
— Предайте на констабъл-генерал Арадел, че има разрешителното си за военно положение — произнесе уморено губернаторът. — Засега той е единственият констабъл-генерал, който се е свързал с мен, и намирам този факт за тревожен. Определям му изпълнителни правомощия на лорд старши констабъл, директор на всички сили на реда в града, докато кризата не отмине. Останалите констабъл-генерали на октантите ще докладват на него.
Мараси не отговори. На останалите нямаше никак да им хареса. Официално съперничеството между участъците на различните октанти се окачествяваше като дружеско, но в действителност в него имаше прекалено голяма острота за вкуса и.
— А нарежданията ви, що се отнася до гражданите? — попита тихо Мараси, докато той пишеше. — Констаблите да изпълнят ли препоръките на вашия секретар по образованието?
Инейт приключи с писането. Той я погледна и сякаш за момент я претегли наум.
— Вярвам, че сте нова в жандармерията? Братовчедка… на годеницата на лорд Ладриан?
— Не подозирах, че съм привлякла вниманието ви — каза Мараси.
— Не сте. Той го привлече. Истински проклетник.