Е, и защо да не показва краката си? Историческите прецеденти и обикновената практичност налагаха допускането на жени във всяка една професия. Що за лорд би върнал Главорез или Кръвотворец, само защото има гърди? Що за констабълски участък би подминал възможността да се добере до всяко свободно Калаено око или всеки Монетомет? Що за банка не би скочила при удалите се изгледи да вземе на работа териска жена или медноем?
Работата бе там, че от жените констабли освен това се очакваше да са модел за женствено поведение. Остатък от старите времена, подсилен от речите на лейди Арлиане Ладриан веднага след Катацендъра. Съществуваше това прямо очакване, че ще се стремиш да останеш женствена, също както и че ще си вършиш работата. Труден за спазване двоен стандарт. На моменти Мараси нямаше нищо против. Обичаше роклите и хубавите прически, както и разрешаването на проблеми с грижовна дума вместо с юмрук в лицето. Звучеше и напълно разумно да бъде едновременно женствена и констабъл. Но на мъжете налагаше ли им се да внимават да са мъжествени, докато си вършат задълженията?
Социален проблем по социален проблем, Мараси, укори се тя, като яздеше редом с Арадел. Макар че щеше да си купи покварени панталони. Човек изстиваше, когато язди по този начин.
— Яздиш добре — обади се Арадел, след като забавиха подир първоначалното главоломно препускане надалеч от останалите.
Той ги поведе през един мост над канала, който прорязваше през средата на Трети октант и водеше към Втори.
— Имам богат опит — отговори Мараси.
— В последно време това не е често срещано в града — отбеляза Арадел. — Хоби?
— Може да се каже — каза тя и се изчерви при спомена за момичешкото си увлечение по Дивите земи, блюстителите на реда и разказите за Аломантът Джак. Докато нейните приятелки — е, познати — получаваха нови палта за рождените дни, тя умоляваше за шлифер и шапка като на обитател на Дивите земи.
Пълна глупост, разбира се. Напълно го беше преживяла.
— Какво искаше да ми кажеш? — повика Арадел.
— Може ли за момент да забавим?
Той кимна и се подчини, след което двата коня намалиха до относително бърза крачка. Мараси отвори чантата си, която бе метнала на рамо, и подаде писмата на Арадел. Не осъзнаваше колко нетърпелива е била да ги предаде на някой друг, за да не може отговорността да лежи изцяло върху нея.
Арадел ги взе.
— Какво е това? — попита тихо.
— Помните ли, че ми казахте да разгледам из имението на губернатора, ако ми се удаде възможност?
— Помня, че ти казах… изключително предпазливо… да си държиш очите отворени, лейтенант.
— Така и направих, сър. Ръцете ми също бяха отворени. В случай че нещо уличаващо случайно попадне в тях.
— Хармонийо. Какво откри.
— Писма — каза Мараси — от Инейт до различни дами и лордове из града, в които писма се уреждат покупки на политически услуги и избягване на неудобни за тях закони. Сър, в писмата има бележки, нанесени от собствената му ръка, и всичко отговаря на записките ми около подозрителните събития по време на мандата му като губернатор. Докато пътувах, за да ви донеса нареждането, ги прегледах подробно и съм убедена, че е също толкова корумпиран, колкото беше брат му.
Арадел не издаде по никакъв външен начин изненадата или гнева си. Продължи да язди мълчаливо, стиснал писмата, с вперени напред очи.
— Сър? — обади се най-накрая Мараси.
— Поставяш ме в трудно положение, лейтенант.
— Сър, бих казала, че губернаторът, а не аз, ви поставя в това положение.
— Колко законно беше сдобиването ти с тези писма?
— Това зависи — отговори Мараси — от начина, по който съдът ще разтълкува пълномощията ви да разследвате в случай на оправдани подозрения по закононарушение, и дали сте имали основания да упълномощите мен да предприема нещо.
— С други думи си ги откраднала.
— Да, сър.
Арадел ги прибра.
— Което не означава, че не трябва да го защитавате, сър — предложи мнението си Мараси. — Докато вината му не се докаже в съда, все още е законният водач на града. Не сме в Дивите земи, където просто така можем да отидем при някой и да го застреляме, а след това да даваме обяснения.
— Самият факт, че според теб е уместно да го посочиш — каза Арадел, — означава, че прекарваш прекалено много време в компанията на твоя приятел Монетомет, Колмс. Не обмислям как да избегна задълженията си. Просто мисля за всички тези хора и бунтовните им настроения. А са прави да се бунтуват. Системата ги обира. Гибел… от нас се очаква да сме по-добри от това. Какво би казал лорд Мъглороден, ако ни видеше сега?