Уакс отново кимна, като крачеше редом с кандрата. Двамата навлизаха все по-навътре из виещите се тунели на Родната земя. Подминаваха много празни камери, но в някои имаше и странности, като например две стари кошници и малко пръснати кости по пода.
Уакс беше посещавал достатъчно тунели из Дивите земи, но повечето бяха създадени от човешки ръце, често из мини. Тези каверни бяха различни — бяха издавали мирис на прах и пръст още по времето, когато мястото е било живо. На вода и плесен. На търпение.
Тунелите бяха неравни и все пак гладки като восък, разтеглен под дълго горяла свещ. Света земя. Доколкото му беше известно, по време на Катацендъра всичко останало на света беше изцяло претворено. Но тези пещери се простираха обратно във вечността, стари като човешката памет. По-стари.
Накрая достигнаха малка камера, която не изглеждаше толкова органична като останалите. Да не би по някакъв начин да беше оформена от ръка на кандра? ТенСуун седна на входа на помещението. Светлината от фенера на Уакс блещукаше в настилката от гладък, объл камък по пода, която се отдалечаваше в поредица от ями. Може би по около метър широки, ямите изглеждаха като дупки, изкопани от златотърсачи с наивни надежди да открият метал из Дивите земи.
Уакс хвърли поглед на ТенСуун.
— Минах от тук на идване да те посрещна — произнесе кандрата с ръмжащия си, получовешки глас. — Подуших нещо нередно.
Подушил? Уакс не долавяше никакви странни миризми… но пък цялото място миришеше странно. Пристъпи в помещението и тогава забеляза нещо. Една от ямите беше пълна. Да не би това да бяха хартиени листове?
Да, бяха. Щом Уакс коленичи на ръба на ямата, с изненада откри, че това са стотици листове с нагънати ръбове, сякаш откъснати от книга. Съдържаха ситно писмо с номерирани стихове. Словата на Основателите.
Освен обичайните думи, върху тях някой бе издраскал всичко с кафеникаво-червено мастило.
Кръв, помисли си Уакс. Това е кръв. Той остави фенера на пода, посегна и взе една от страниците. Книга осемдесета, стихове от двадесет и седми до петдесети. Стихове за похода на Хармония към Истина.
Някой, най-вероятно Кървящата, бе изписал върху тях думите лъжи, лъжи, лъжи.
Уакс изрови други страници. По доста от тях бяха издраскани дума или фраза, макар че повечето просто бяха омазани в кръв. Нещо във всичко това притесняваше Уакс. Нещо, което караше окото му да потрепва.
Бях там, пишеше на една от страниците. Никой, казваше се на друга. Беше, съобщаваше трета. Започна да ги подрежда една до друга. ТенСуун, за когото почти бе забравил, подуши въздуха от мястото си при входа.
Уакс хвърли поглед назад:
— Видя ли ги?
— Да — отговори ТенСуун.
— Какво означават според теб?
— Аз… не останах дълго — каза кандрата, след което отмести поглед. — Не прекарвам много в тази стая, човеко. Не я харесвам.
Тази стая… Уакс почувства хлад. Тук ли бяха хванали в капан ТенСуун, заключен, без кости, в очакване да го екзекутират?
Поквара. Беше коленичил на мястото, определило съдбата на света.
Той се протегна и взе още страници. Изглежда, Кървящата бе накъсала всички томове на Словата на Основателите — пълната версия. А и на старо издание, ако се съдеше по факта, че е писана на ръка, вместо отпечатана.
— Наистина си я познавал, нали? — попита Уакс. — Издигащия се воин?
— Познавах я — произнесе меко ТенСуун. — Към края прекарах повече от час без клиновете си, така че спомените ми отслабнаха. Но повечето от изгубеното беше от времето точно преди падението ми. Повечето ми спомени за нея са неопетнени.
Уакс се поколеба, стиснал листовете в ръцете си:
— Каква беше тя? Имам предвид, като личност?
— Беше силна и ранима, едновременно — прошепна ТенСуун. Беше моят последен и най-велик господар. Имаше умението да излива всичко от себе си в своите дела. Когато се бореше, беше острието. Когато обичаше… беше целувката. В това отношение бе далеч по-истински… човек, от всеки, когото съм познавал.
Уакс откри, че кима, докато подреждаше страниците около себе си — на купчини, според това дали по тях има драсканици, или не.
Онези с отпечатъци от пръсти трупаше на отделна купчина. Може би щяха да са от полза. По-вероятно нямаше. Все пак Кървящата можеше да се променя.
Накрая ТенСуун приближи до него.
— Изглеждат така — каза той, като огледа страниците, — сякаш биха означавали нещо, като ги подредиш заедно.