— Да — каза неудовлетворено Уакс.
— Какво има?
— Прекалено много е — отговори Уакс, като махна с ръка към всичко. — Твърде объркано, твърде сензационно. Защо й е да изпише всички тези страници, а после да ги изтръгне и остави тук?
— Защото е луда.
— Не — каза Уакс. — Не е от този вид лудост. Работила е твърде преднамерено, фокусирано. Мотивите и може да са налудничави, но методът е премерен — Как можеше да го обясни? Този случай караше инстинктите му да се изправят един срещу друг. Опита отново: — Когато някой остави нещо подобно, това означава едно от две неща. Немарливост или престараване. Не е немарлива, но и не смятам, че опитва да се прави на сладка, да размахва пред нас улики и да играе игрички. Когато разговарях с нея…
— Говорил си с Паалм? — попита настоятелно ТенСуун с наострени уши. — Кога?
— По-рано тази вечер — отвърна Уакс. — Усетих някакво съжаление в нея. Твърди, че не си играе, но това изглежда като игра. Хиляда разхвърляни страници, оставени така, че да бъдат събрани и да се превърнат в улика? — той поклати глава. — Не го вярвам. Лудост или не, трябва да е знаела, че в крайна сметка някоя кандра ще ги открие.
— Много добре — каза ТенСуун, като отново се отпусна на задните си лапи. — И си разговарял със самата нея, не с някоя имитация?
— Да. Странно ли е? И ти го правиш сега. МеЛаан сякаш също не играе определена роля.
— Ние не сме Паалм — произнесе ТенСуун. — Откакто я познавам, е отдадена на изпълнението. Бях като нея преди години. Не знаех кой съм, ако не имитирам някого.
Уакс огледа страниците. През една беше издраскано Свобода. Ще ти дам свобода, независимо дали, казваше се на друга в половинчата мисъл.
— А тя каква беше? — попита Уакс. — Коя е тя, Пазителю?
— Трудно е да се каже — отговори ТенСуун. — Паалм беше любимката кандра на Лорд-Владетеля. Робиня на волята му и на договора, който сключихме с него. Тя не обърна внимание на събитията, които съпътстваха края на Света на Саждите; изчезна, не се върна в Родната земя. Допусках, че е мъртва, докато не се появи сред оцелелите. Дори и тогава странеше от нас, макар че, като всички, служеше на Хармония. Докато… нищо. Отсъствие.
— Свобода — произнесе Уакс и почука по страницата. — Каза същото и на мен. Какво значи?
— Не зная — каза ТенСуун и в сравнение с преди гласът още по-силно наподобяваше на ръмжене. — Тя предаде всичко, което сме. Но пък и аз сторих същото. Така че може би сме заедно във всичко това, двамата с нея. Две от най-старите чудовища, останали на тази планета, след като сега мнозина от Вторите са предпочели бягството и са отнели живота си.
— Свобода — прошепна Уакс. — Някой друг ни движи… Остави бележка за мен в имението на губернатора. Отърва политик от езика му, за да преустанови лъжите му. Уби свещеник, като избоде очите му, за да го накара да спре да гледа. Да вижда. Кого? Какво?
Тя бе живяла като кандрата на Лорд-Владетеля, подскачала и танцувала според прищевките му. А после… слуга на Хармония? Живееше с гласа в главата си и през цялото време е знаела, че ще овладее свободата. Какво ли би било чувството?
Би ли те накарало да извадиш един от клиновете си? Дали не би направил опит да отнесеш тази свобода на всички? Подведен, в собствената си лудост, сигурен, че светът се нуждае от спасение?
Уакс се изправи бавно.
— Всичко е заради Хармония.
— Блюстителю?
— Опитва се да свали Самия Бог.
— Това е лудост.
— Да — каза Уакс, като се обръщаше към кандрата. — Така е — той започна да крачи напред-назад из малкото помещение. — Разговаряй с Хармония, за да научиш нещо, което искам да знам. Първия път Кървящата напуснала ли е, защото Хармония е опитал да поеме контрола върху нея? Това ли е дало началото?
Моментно мълчание.
— Да — отговори ТенСуун. — Хармония казва, че не е опитвал да я контролира директно. Но я е притиснал силно да извърши нещо, което не е искала да направи.
— Тя не спира да настоява на тази своя идея, че всички хора са контролирани — Хармонийо… да не би тя да е била Тан Проклетия? Да не би да е носила тялото му още тогава? Била ли е там, когато застрелях Ле си? — Вижда всички като марионетки на Хармония… в очите й политиците са неговата уста. Поради тази причина иска да свали правителството. Религията? Тя е очите на Хармония, за да следи хората. Бори се с това, като създава размирици между религиозните секти.
— Да… — каза ТенСуун. — В известен смисъл може да се схваща като продължение на Първия договор. Служи на Лорд-Владетеля. Повали силата, която с много труд той е победил. Хармония е част от това.