— Идвам при вас — започна в нощта свещеникът — с разбиране и симпатии. Но ви умолявам да не призовавате името на Оцелелия в грабежи и унищожение. Има начин да отвърнете и ще се присъединя към вас в него, но не живеем в дните на тиранията на Лорд-Владетеля. Можете да ги накарате да чуят гласовете ви. Можете да изпратите свои представители при правителството.
Тълпата се смълча. Няколко мъже изкрещяха ругатни, които разясняваха съвсем точно какво точно искат да причинят на губернатора, но повечето запазиха мълчание.
— Оцелелия казваше, че иска да се усмихваме — умоляваше свещеникът. — Учеше ни, че не бива да позволяваме на тъгата да ни покруси, независимо колко зле върви животът.
Настроението на тълпата се променяше. Блъскаха се, вместо да викат. Уейн се поотпусна. Е, може би религията ставаше и за нещо повече освен за изискани дрешки и странни шапки. Ако свещеникът успееше да пръсне тълпата, Уейн на драго сърце би му купил питие. А купуването на питиета за свещеници беше страхотно, защото обикновено не ги пиеха, така че човек се озоваваше с две…
Един момент. Защо онзи приятел с тирантите — същият, който говореше по-рано, — защо се промъкваше зад свещеника? И вдигаше ръка, сякаш се кани да…
— Не! — извика Уейн, като разблъскваше тълпата на път за фонтана.
Замрази времето, което предизвика доста голямо объркване сред хората около него, но и това не помогна много. Единственото, което му оставаше, бе да стои безпомощно, докато свещеникът си оставаше прекалено надалеч, за да бъде спасен. Мъжът с тирантите стоеше точно зад внимателния старец, с вдигната ръка, в която под светлината на огъня, лъщеше нож.
Само дето не беше нож. А игла.
Уейн отстрани завързващата си сфера. Иглата се заби в гърба на свещеника. Мъжът със закръглено лице потрепери изправено, а после плътта му започна да се топи. Стана прозрачна, очите му изтекоха от орбитите, а кристалните му кости заискриха под светлината на огньовете.
— Гледайте! — каза гологърдият мъж. — Виждате ли какво са изпратили, за да ви усмирят? Безликите безсмъртни служат на благородниците! Това не беше свещеник, а един от слугите им. Искат да вярвате, че сте свободни, че демокрацията им работи за вас, но всичко, което ви заобикаля, е лъжа!
Уейн зяпаше втрещено как свещеникът — не, кандрата — се опитва да остане прав и да проговори, но това само влоши нещата. Протестиращите закрещяха с подновена злоба, като се изключеха онези около Уейн, които все още бяха озадачени как така времето около тях е спряло да се движи.
Една жена в мръсна пола го огледа подозрително:
— Ей, ти не си ли онзи тип от Дивите земи?
Уейн направи гримаса, като отстъпваше. Водачът на фонтана го забеляза и прекъсна изобличителната си реч. Той посочи Уейн:
— Един от тях е тук! — извика той. — Изпращат констабли сред нас! Навсякъде са! Контролират ви!
На практика цялата тълпа се обърна и погледна Уейн.
Е, по дяволите.
21
— Саждопади! — каза ТенСуун, докато тичаше редом с Уакс през тунелите на Родната земя на кандрите. — Казах на Хармония да предаде новините на моите другари. Ще преустановим усилията си незабавно, но Той твърди, че вече може да е прекалено късно.
Уакс кимна, без да изпуска фенера, задъхан от изтощение.
— Ние сме ушите на Хармония — изръмжа ТенСуун. — Това съвпада с темата и, нали? Вслушваме се, движим се сред вас, докладваме обратно на Бог. Тя ще опита да го оглуши.
Уакс отново кимна.
— Безсмислено е! — каза ТенСуун. — Тя не може да спре Хармония. Дори при това положение е просто дете, което опитва да помести планина, като хвърля камъни по нея.
— Да — съгласи се Уакс, като преодоля купчина чакъл. Някои части от Родната земя на кандрите очевидно бяха пострадали от разместването по време на Катацендъра. На места стените просто бяха рухнали, а след това — останали да лежат там в продължение на стотици години. — Но всъщност не се опитва да убие Бог. Просто иска да освободи хората от Него, по свой собствен извратен начин.
— Да ги освободи? — повтори ТенСуун. Той замълча за момент. — Емоция. Това е, нали? Вин освободи колосите, като ги накара да чувстват могъщи чувства. Това й е отворило път към душите им, позволило й е да ги контролира, за да улови създанията в капан.