Сетне очите му се нагодиха и една мека синя светлина му разкри околния свят. Не беше в капан. Имаше път нагоре и навън. Виждаше го по патината от синя плесен, която растеше по стените и огряваше всичко в лек светлик.
— Хармония се погрижи да се разпространи и тук — каза над него гласът на ТенСуун. — Искаше да се увери, че никой повече няма да бъде уловен в капана на мрака.
Уакс се насили да продължи нагоре. Вече разпознаваше къде се намира, от старите истории. Дупките в стените, които използваше за катерене, някога бяха оставали скрити от кристали, а в самите дупки бе имало геоди, съдържащи зрънце от изгубения метал. Легендарния атиум.
Катереше се през самите Хатсински ями.
— Мир, блюстителю — каза ТенСуун от горе. — Продължавай да се катериш.
Дали беше дочул учестеното дишане на Уакс? Той се стегна и Продължи. Това място вече не беше затвор. Вече не прорязваше и късаше ръцете на Оцелелия. И с всички тези дупки катеренето всъщност беше по-лесно. Звуците от долу започнаха да отслабват.
Най-накрая изпълзя от процепа в тунел, направен от човешки ръце. Един от градските отходни канали; цепнатината зад него беше просто отвор в скалата, който по никакъв начин не издаваше древния си произход. Уакс потръпна, щом вдиша ужасната смрад на каналите, но все пак бе доволен, че е на свобода. ТенСуун беше пулсираща маса наблизо, която скоро отново се превърна в хрътка.
— Разбирам защо Паалм би искала да отвлече вниманието ми и да не ми позволи да попреча на хората си да попаднат в нейния капан — каза той. — Но онова, което се случи долу, не беше заради мен, а за теб, човеко. От какво се опитваше да отвлече вниманието ти?
Уакс не отговори, но се сещаше само за една причина. Щом веднъж Кървящата се разправеше с кандрите, планът и щеше да е готов за последната стъпка. Трябваше да разпали лудостта на хората от града още повече, да ги освободи, както го схващаше тя, а сетне да ги изпрати напред като тълпа от ярост и омраза, които да унищожат Елъндел.
Губернаторът смяташе да говори пред гражданите. Кървящата все още не бе успяла да го убие и Уакс подозираше, че знае защо.
Защото искаше хората да гледат, когато отнема живота му.
Част трета
22
Мъглата сякаш гореше в нощта като облаци преди изгрев. Уакс пропадна през нея и се стовари, изненадващо за охраната, на стъпалата пред имението на губернатора. Констабли, ако се съдеше по униформите им, а не обикновени телохранители. Хубаво. В последно време изпитваха недостиг от последните.
Уакс се изправи, обърна се и огледа тълпата, събрана пред имението на губернатора. Между нея и имението констаблите бяха образували неравна бариера. Наблизо работници издигаха на стълбището малка сцена. Арадел ги надзираваше, макар че ако се съдеше по киселото му изражение, беше по-скоро недоволен от плана на губернатора.
Уакс беше съгласен с него. Обръщението към тълпата щеше да се впише идеално в пиесата на Кървящата. Той хвана един от констаблите:
— Предполагам, че не е имало Друг опит за покушение срещу живота на губернатора?
— Не, сър — отговори констабълът. — В кабинета си е, сър.
Уакс кимна и влезе без церемонии в имението, като влачеше след себе си струйки мъгла. Тръгна към задната част. Мараси му пресече пътя в коридора и го улови за ръката:
— Колоска кръв — произнесе тя. Паролата, с която да докаже, че не е кандрата.
— Нощно лято — отвърна Уакс на свой ред, за да се легитимира. — Трябва да направите нещо за тази тълпа, Мараси. Ще разкъсат града на парчета.
— Работим по въпроса. Виждал ли си Уейн?
— Не. Защо?
— МеЛаан твърди, че е отишъл да нагледа протестиращите. Било е преди повече от половин час. От тогава никой не го е виждал.
— Ще изникне отнякъде — каза Уакс. — Трябва да поговоря с губернатора.
Мараси кимна, но задържа ръката му, щом той направи опит да се отдалечи към кабинета.
— Уакс — произнесе тихо. — Той е корумпиран. Наистина корумпиран. Открих доказателство.
Уакс си пое дълбоко дъх:
— Нека първо преживеем и тази нощ. След това ще направим нещо по въпроса.
— И аз така мисля — каза Мараси. — Но смятам, че Кървящата се опитва да ни постави в трудно положение… може би иска да ни застави да позволим губернаторът да умре.
— Няма да се случи — каза Уакс. — Ще го предадем на съда, но не и на тълпата. Провери ли дали сестра ти е добре?
— Не — отвърна Мараси, — но мислех да го направя.