— Достатъчно дълго.
— Губернаторът не е бил целта ти. Мислиш по-мащабно… Трябваше да го предвидя. Но Дрим… Той беше в паник стаята, когато ти влезе в нея. Затова ли го уби? Не. Щеше да знае, че си изчезнала.
— Той знаеше през цялото време — каза Кървящата. — Беше мой. Но тази нощ го убих заради теб, Уакс. Ти ме беше прострелял…
— Носила си дрехите на губернатора под онази роба — каза Уакс. — Поквара! Бях те окървавил. Така че ти е трябвало извинение губернаторът да е окървавен, извинение да свалиш ризата си и да затиснеш раната му.
Тя държеше пистолета неподвижен, насочен към него. Аломантичните му способности не регистрираха оръжието. Алуминий. Разбира се, че беше подготвена. Но изглежда, нещо я разкъсваше. Не искаше да го убие. Поради някаква причина никога не бе желала смъртта му.
Така че Уакс изкрещя за помощ.
Рисковано, но пък нищо никога не се развиваше на добре, ако се подчиняваш на човек, който е насочил пистолет към теб. И точно както подозираше, Кървящата не стреля по него, щом вратата се разтвори с трясък. Уакс извади пистолета си и откри стрелба по Кървящата, за да й отвлече вниманието, докато ровеше в оръжейния си колан за последната спринцовка, дадена му от МеЛаан.
Охранителите обърнаха оръжия към Уакс и също откриха огън.
Глупак, помисли си той, като се хвърляше за прикритие към бюрото на губернатора. Разбира се, че щяха да постъпят така.
— Чакайте! — изкрещя той. — Губернаторът е обладан. Не…
Кървящата застреля охранителите. Уакс се претърколи зад бюрото, но успя да чуе изненаданите им викове от това, че собственият им губернатор — поне доколкото им беше известно — стреля по тях. Уакс изруга. Смъртта им лежеше на съвестта му.
— Предполагам, че скоро останалите констабли също ще ни връхлетят — каза Кървящата. — Все още не са свободни. Нито пък ти, въпреки всичките ми опити…
Уакс надникна иззад бюрото, но бързо потърси укритието му, щом тя завъртя оръжие към него. Лицето на губернатора се бе превърнало в изкривена маска от гняв и раздразнение.
— Защо не можа да ми дадеш малко повече време? — попита настоятелно тя. — Толкова бях близо. Сега трябва да те убия. Да кажа на всички, че ти си бил кандрата, и да те обвиня за смъртта на телохранителите си. По този начин все пак ще успея да направя обръщение към тълпата. Да освободя тях…
И все пак не идваше да го убие. Все още изглеждаше разстроена. Най-добре беше да се възползва.
— МеЛаан, сега! — извика Уакс, след което Тласна в пироните на пода и се изхвърли във въздуха.
Един от труповете до Кървящата обви ръце около краката и.
Уакс Тласна в стената и скочи към Кървящата. Тя изръмжа и го удари през ръката, докато той се приземяваше, с което изби спринцовката от нея. Поквара, силна беше. Тя изрита от себе си МеЛаан. В същото време Уакс се наведе за падналата спринцовка.
Кървящата се превърна в размазано петно. Докато той опитваше да сграбчи спринцовката, тя я грабна и се завъртя, за да я забие с всичка сила в рамото на МеЛаан. Всичко се случи за едно мигване на окото.
След което внезапно се поклати и спря. Изглеждаше разтърсена от движението. Металоемните и резерви, най-сетне, се бяха изтощили.
Уакс извади пистолета си и стреля, както си стоеше легнал по гръб на пода. Куршумите разкъсаха кожата й, но не постигнаха нещо повече. Междувременно очертанията на МеЛаан се разкривиха. Лицето и увисна, а кожата й стана прозрачна.
Уакс лежеше на пода, насочил изпразнения пистолет към Кървящата, чиято кожа тъкмо се затваряше над раните. Двамата се вторачиха един в друг за един продължителен миг, преди звукът от ботуши в коридора отвън да накара Кървящата да изругае и незабавно да се хвърли към прозореца. Уакс грабна другия си пистолет, последва я, но залегна, точно когато навън отекнаха изстрели.
Изчака малко, след което хвърли поглед през перваза, без да успее да я зърне в кълбящите се мъгли. Уакс също изруга, като завъртя ръка в ставата си. Поквара. Раната от куршум, която беше получил по-рано вечерта, отново кървеше и болката се завръщаше. А мислеше, че е сдъвкал достатъчно обезболяващи, за да я заглуши.
— Добре ли си? — попита към МеЛаан, която бе успяла да се седне изправено.
— Да — произнесе тя, но думата излезе изопачено от разтопеното и лице. — Накарах ги да ме инжектират веднъж, за да го изпробваме. След няколко минути ще се оправя.
— Благодаря, че ме спаси — каза Уакс, като трескаво оглеждаше стаята със специалното си зрение за скрити отделения.