— Аа — прошепна тя. — Знаеш ли колко дълго те подготвяше той, Уакс? Колко дълго те подмамваше, водеше за носа? Как те изпрати да се калиш в Дивите земи, за да те върне обратно, щом узрееш както трябва, като добре обработена кожа…
Уакс се прицели с Възмездие, но страничната стена на бараката избухна навън и пръсна дървени парчета през моравата. Уакс опита да я вземе на мушка, но не стреля и Кървящата се измъкна приведено навън. Трябваше да внимава извънредно много с този изстрел. Ранет му беше изпратила само един патрон и единствено той имаше значение в тази схватка.
Кървящата избяга в нощта и се изхвърли нагоре във въздуха. Избитата стена можеше да е индикация, но това беше потвърждение. Металоемът й, изтощил съхранената в него скорост, вече беше безполезен. Беше го изоставила на земята до костите на губернатора и вместо това се бе превърнала в Монетомет.
Уакс я последва, Тласна в същите пирони и се изхвърли в небето. Разбираше защо е избрала да стане Монетомет; Тласкането на стомана предлагаше голяма маневреност и скорост и поради тази причина и даваше най-голям шанс за спасение.
Разбира се, имаше един проблем.
Стоманата беше неговата специалност.
Купчината кости на пода в бараката доказваше, че поне един човек си е прекарал нощта по-неприятно от Уейн. Той побутна костите с върха на обувката си и се намръщи от болката в ранения крак. Покваряващо затруднение си беше. Наложи му се да се подпре на стената, за да не падне.
Погледна към Мараси.
— Не мога да преценя — каза той — дали това, че губернаторът вече е бил мъртъв, значи, че сме свършили наистина добра или ужасна работа.
— Как — отвърна Мараси, като коленичеше до трупа — можеш да гледаш на работата по друг начин, освен като ужасна?
— Ами нали разбираш, не ние отговаряхме за живота му, когато е умрял — сви рамене Уейн. — Предполагам, че всеки път, когато се натъкна на труп и вината, че е умрял, не е моя, изпитвам известно облекчение.
В къщурката влезе МеЛаан, все още облечена в тялото на жената охранител — макар че вече говореше със собствения си глас:
— Нещата отвън загрубяват. Може би е най-добре скоро да се прибираме в имението.
Мараси все още стоеше на коляно до костите, които Уейн огряваше с фенера си. Китките му бяха претрити от престоя в килера, а кракът започваше да го боли все по-нетърпимо. Покварената му кандра. Беше го неутрализирала по съвършен начин: внезапен изблик на скорост, овързване на краката му, запушване на устата, кражба на металоемите му — въпреки че нямаше никакво значение колко бързо би могъл да оздравее, щом е завързан.
Естествено, беше забравила да провери ръцете му за дъвка, преди да го завлече в стаята.
— Губернаторът е мъртъв — прошепна Мараси.
— Да — съгласи се Уейн. — Когато ти извадят скелета, обикновено така се получава.
— Какво означава това — произнесе тя, като погледна към стената на бараката, в посоката, накъдето бяха забелязали да изчезва Уакс.
— Ами че вероятно ще закъснява за уроците си по степ в близките…
— Уейн?
— Да?
— Не сега.
— Слушам, мадам.
Мараси затвори очи, а Уейн се подпря на стената, загледан към тълпата навън. Разгневена, в очакване губернаторът да произнесе речта си. Речта, от която се очакваше всичко това да престане да се случва.
— Кървящата е планирала да ги накара да побеснеят — обади се МеЛаан. — Чух част от речта му. Може би има начин да ги накараме да се пръснат?
— Не — отвърна Мараси и се изправи. — Можем да направим нещо повече. Тя се обърна към МеЛаан и подритна с крак черепа на губернатора. — Колко дълго ще ти трябва, за да се престориш на него?
— Не съм смелила трупа му… и не ме поглеждай така. Вината не е моя, че ставате за ядене. Ако е някакво успокоение, сте ужасни на вкус, дори и да сте добре отлежали. Както и да е. Няма да е лесно. ТенСуун е доста добър във възстановяването на лица по черепа им, но аз нямам необходимия богат опит.
Уейн не каза нищо. Знаеше кога не е сега. Дяволски си прав, че знаеше, когато се налага. Дори и някои шегички на практика да умоляваха да бъдат изречени на глас.
— Разполагаш с нас. Ние ще ти помогнем да се справиш — каза Мараси на МеЛаан. — Освен това ще бъде тъмно. Не се налага да заблудиш майката на Инейт, а само тълпа от разгневени граждани, повечето от които дори не са го виждали отблизо.
МеЛаан скръсти ръце и огледа тленните останки.