Пристигнаха в подножието на стълбището, където завариха още четири трупа — явно телохранителите на Уинстинг, всеки от които бе убит с куршум в главата. Уаксилий клекна до тях.
— Застреляни в гръб, откъм обезопасената стая — прошепна той. — Бързо, един след друг.
— Как ги е накарал просто да си останат на място и да го оставят да ги убие един след друг?
— Не ги е — отговори Уаксилий. — Бил е прекалено бърз, че да успеят да реагират.
— Ферохимик — каза Уейн тихо. — По дяволите.
Наричаха ги Стоманени стрели — ферохимици, които умееха да съхраняват скорост. За целта се движеха бавно за известно време, но след това можеха да се възползват от натрупания резерв. Уаксилий вдигна поглед. Мараси зърна нещо в очите му — някакъв глад. Мислеше, че чичо му има нещо общо с всичко това. Това бе първата му мисъл всеки път, когато установеше, че някое престъпление е извършено от Металороден. Накъдето и да се обърнеше, виждаше сянката на Костюма, надвиснала над рамото му — призрака на човека, който Уаксилий се бе оказал неспособен да спре.
Доколкото можеха да познаят, сестра му още беше при Костюма. Мараси не знаеше много за това. Уакс отказаше да споделя подробности.
Той се изправи с мрачно изражение и се приближи до вратата зад убитите мъже. Отвори я и влезе, а Мараси и Уейн го последваха веднага. Вътре завариха един-единствен труп, седнал в креслото в средата на помещението. Гърлото му беше прерязано. Кръвта, обляла предната част на дрехите му, бе гъста и засъхнала като боя.
— Убит е с нещо като дълъг нож или къс меч — каза Арадел. — Онова, което е още по-странно, е че езикът му е бил отрязан. Изпратихме да доведат хирург, който да ни каже нещо повече за раната. Не знаем защо убиецът не е използвал пистолет.
— Защото телохранителите са били още живи — каза Уаксилий тихо.
— Какво?
— Пуснали са убиеца да влезе — обясни Уаксилий, като погледна към вратата. — Бил е някой, комуто са имали доверие. Вероятно някой от самите тях. Отворили са му да влезе.
— Може би просто е успял да мине покрай тях, защото е бил много бърз — предположи Мараси.
— Може би — съгласи се Уаксилий. — Но тази врата трябва да се отвори отвътре, а явно не е била разбита. Има и шпионка. Уинстинг е пуснал убиеца, а нямаше да го направи, ако пазачите му са били убити. Седял е спокойно на стола — няма признаци за борба. Просто едно бързо движение с острието през гърлото. Или не е знаел, че не е сам в стаята, или е имал доверие на другия човек. И ако се съди по начина, по който са паднали телохранителите, то в момента на смъртта си са продължавали да следят стълбището, за да не дойде някой отвън. Продължавали са да пазят. Инстинктът ми подсказва, че убиецът на Уинстинг е бил някой от собствения им екип — някой, когото са пуснали да мине свободно.
— Поквара — каза Арадел тихо. — Но… Ферохимик? Сигурен ли сте?
— Да — обади се Уейн от вратата. — Не го е направил със завързваща сфера. От тях не може да се стреля. Застреляли са ги, преди дори един да успее да се обърне. Или е бил ферохимик, или някой, който е измислил начин да стреля от забързваща сфера — начин, за който аз определено бих искал да узная.
— Скоростта, подсилена от ферохимията, би обяснила и убийствата с нож в балната зала — каза Уаксилий и се изправи. — Няколко бързи удара сред хаоса, докато всички останали стрелят, мигновени и прецизни. А убиецът остава в безопасност, въпреки стрелбата. Капитан Арадел, препоръчвам ви да съставите списък с имената на всички приближени и служители на Уинстинг. Вижте дали не липсва някой труп, който би трябвало да бъде тук. Аз ще проверя откъм страната на Металородения — Стоманените стрели не са толкова много, дори сред ферохимиците.
— А пресата? — попита Мараси.
Уаксилий погледна към Арадел, който сви рамене.
— Не мога да държа околните в неведение, лорд Ладриан — каза Арадел. — Не и когато случаят засяга толкова много хора. Новината ще се разпространи.
— Нека — въздъхна Уаксилий. — Но не мога да се отърва от усещането, че целта е била именно такава.
— Моля? — обади се Уейн. — Мислех, че целта е била смъртта на определени хора.
— Много хора, Уейн — поправи го Уакс. — Рязък обрат в структурите на властта в града. Онези горе ли са били главната мишена? Или нападението е било срещу самия губернатор — заобиколен начин да се нанесат щети на семейството му, някакво предупреждение? Послание, което да даде на губернатор Инейт, за да разбере, че дори той не е извън обсега им…