Тя скръсти ръце.
— И какво, по-точно, очаквате да направя? Да взема иконома вместо вас?
— Ако желаеш.
— Внимавай с това, Стерис — обади се Уейн. — Икономите на Уакс имат склонността да избухват.
Уакс се втренчи в него гневно, след което двамата се втурнаха към каретата вън.
— Още ли се нуждаеш от време насаме за онова там мислене? — попита Уейн.
— Да.
— Аз самият изобщо не се занимавам — заяви Уейн. — Само го заболява глава човек. Здрасти, Хойд. Може ли да скоча до теб?
Новият кочияш сви рамене и му направи място на покрива на каретата. Уейн се покатери до него, а Уакс влезе вътре. Не беше идеално, но това беше положението. Спусна пердетата на прозорците и се настани по-удобно на седалката, докато потегляха.
Извади обицата си от джоба — от обиците, които носеха Пътеследващите. Беше специална. Бяха му я дали при доста загадъчни обстоятелства. Но напоследък избягваше да я носи, защото от книгата ставаше ясно какво е предназначението и. Някога малките парченца метал като това бяха позволявали на хората да общуват с Гибелта и Съхранението — боговете на древния свят. Хемалургически процес.
Дали това означаваше, че обицата е била изработена с цената на нечие убийство?
Пъхна я в дупката на ухото си колебливо.
За съжаление, заговори един глас в ума му, страховете ти за обицата са оправдани. Наистина представлява хемалургически клин.
Уакс подскочи на място, отвори рязко вратата на каретата с аломантия — за да е готов да избяга, — и извади Възмездие. Поквара! Бе чул гласа така ясно, сякаш говорещият седеше до него.
Ако стреляш с пистолета, няма да постигнеш желания ефект, струва ми се, продължи гласът. Дори ако можеше да ме видиш, куршумите само ще съсипят каретата, което ще ти струва точно осемдесет и четири боксинга, когато госпожица Граймс я закара да я оправят идната седмица. А и новият дървен панел в облицовката точно зад мен няма да съответства напълно на останалите.
Уакс си пое дълбоко дъх и издиша.
— Хармония.
Да? отзова се гласът.
— Ти си тук, в каретата ми.
Уакс трепереше. Устата му беше пресъхнала. Насили се да затвори вратата и да се настани отново на седалката.
Кажи ми, попита гласът в главата му, какво очакваше да се случи, когато си сложи обицата, ако не това?
— Не… — Уакс се поколеба и върна Възмездие обратно в кобура. — Не очаквах отговор толкова… скоро. А и напоследък съм напрегнат и реагирам по-импулсивно. Ъ-ъ… Ваша Божественост.
Можеш да ме наричаш „Хармония“, или „Господи“, ако настояваш, отговори гласът с тон, сякаш се забавляваше от думите му. И. така. Какъв е въпросът ти?
— Знаеш какъв е.
По-добре ще е да те чуя как го казваш.
— За Теб ли ще е по-добре да ме чуеш как го казвам — попита Уакс, — или ще е по-добре за мен да се чуя как го казвам?
И двете.
— Луд ли съм? — попита Уакс.
Ако беше, то разговорът с един от плодовете на въображението ти със сигурност не би бил определящ за това.
— Не ми помагаш особено.
Задавай по-хубави въпроси тогава, Уаксилий.
Уакс се наведе напред.
— Аз… — започна той и сключи ръце пред себе си. — Ти си истински.
Чувал си гласа ми. Следваш Пътя ми.
— Няколко прошепнати думи в момент на огромно напрежение, когато бях смъртно ранен — каза Уакс. — Думи, в които се съмнявам непрекъснато оттогава. Сега е различно. Сега е… по-истинско.
Значи трябва да го чуеш, така ли? попита гласът. Звучеше така ясно и нормално, сякаш някой обикновен човек, някой видим човек, седеше до него и му говореше.
Аобре тогава. Аз съм Хармония, Героят на времето, някога наричан Сейзед. Когато настъпи краят на един свят, придобих силата да защитавам и разрушавам, и така се превърнах в пазител на света, който предстоеше. И съм тук, Уаксилий, за да ти кажа, че не си луд.
— Тан Проклетия е жив.
Не точно.
Уакс се намръщи.
В този свят има… същества, които не са нито хора, нито колоси. У тях има по малко и от двете. Наричате ги Безличните безсмъртни.
— Кандра — каза Уакс. — Като ТенСуун, Пазителя. Или като човека, който ми даде тази обица.
— Способни са да обладават труповете на мъртвите и да използват костите им, за да залъгват другите, че мъртвецът е още жив — носят телата така, както вие носите дрехи, и ги сменят, както си поискат. Аорд-Владетеля ги създаде с хемалургия.
— Твоите Свети книги споменават съвсем малко за организацията им — каза Уакс. — Но всички знаят, че Безличните безсмъртни са Твои слуги. Не убийци.
Всяко живо същество има избор, отговори Хармония. Дори колосите имат възможността да решават сами за себе си. А този… съществото, което носи тялото на Тан Проклетия… не е направил особено добри решения.