— Кой е той?
Тя е член на Третото поколение — и би трябвало да си достатъчно разумен да не приемаш, че всички опасни същества са от мъжки пол. „Паалм“ бе името, с което я наричахме, но тя самата избра за себе си името Кървящата. Уаксилий, Кървящата е древна — по-стара от разрушението на света, почти на същата възраст, колкото Последната империя. По-стара е дори от мен — макар и не по-стара от силите ми. Лукава е, внимателна и надарена с гениален ум. И се боя, че е възможно да е полудяла.
Каретата зави по един ъгъл.
— Един от Твоите древни слуги — обобщи Уакс, — е полудял и сега убива хора.
— Да.
— Спри я, тогава!
Не е толкова просто.
— Свободна воля? — попита Уакс раздразнено.
Не, не в този случай. В състояние съм да управлявам пряко всяко същество, което се прониже с твърде много хемалургия. В този случай, бих взел мерки, защото Кървящата наруши договора си с мен, което прави намесата ми напълно оправдана. Но, за съжаление, нещо не е наред.
— Какво? — попита Уакс.
Бог замълча за миг.
Още не знам.
Уакс усети, че изстива.
— Възможно ли е това?
Така изглежда. Кървящата е успяла по някакъв начин да се скрие от мен. На моменти мога да зърна къде е, но само когато предприеме нещо директно и явно. За съжаление е махнала една от двете си Благословии — клиновете, които кандра трябва да държат в себе си, за да запазят съзнанието си. Бих оказал контрол върху нея, ако можех, но един от клиновете не пронизва душата й достатъчно дълбоко, че да проникна.
— Съзнанието — каза Уакс. — Значи са необходими два клина, за да може кандрата да мисли. Но-сега тя има само един. Което означава?…
Безумие, отговори Хармония с глас, който прозвуча по-тихо в ухото на Уакс. Но има и още нещо, което не е наред. Тя е в състояние да се скрие от мен и, макар че мога да й говоря, не е принудена да слуша — и не мога да проследя къде е.
— Не каза ли, че самият Ти си навсякъде?
Същността ми е навсякъде, каза Хармония. Но това, което съм… е по-сложно, отколкото предполагаш.
— Да бъдеш Бог е по-сложно, отколкото един смъртен би могъл да проумее? — каза Уакс. — Каква изненада.
Хармония се засмя тихо.
Момент, помисли си Уакс. Наистинали използвах сарказъм срещу самия Бог току-що?
Да, използва, потвърди Хармония. Не се тревожи. Малцина говорят по този начин с мен, дори сред кандрите. Приятно е. Напомня ми на по-старите времена. От Келсайър насам… не ми се случва особено често.
— Чуваш мислите ми? — попита Уакс.
Когато носиш обицата, да. Способността да те чувам получавам от Съхранение, а способността да ти говоря — от Гибелта. Всеки от тях притежава само едната от двете. Винаги ми се е струвало странно.
Независимо от това знам, че четеш книгата на младия Лестибърнс. Не съм доволен, че я е написал, но не можех да му забраня. Ще се доверя на мъдростта на Марш, който е избрал да ти я даде. Кървящата може да използва хемалургия, но по начин, на който не би трябвало да е способна. Кандрите нямат аломантични или ферохимични заложби. Научила се е да си ги присвоява и да ги използва, за да поддържа формата си на кандра.
За щастие, има ограничения. Може да използва само един клин, защото иначе ще попадне под моя контрол. Ако замени клина с нов, трябва да го направи, като го извади, падне на друг и го остави да подейства, за да си възвърне способността да мисли.
Не знам какво иска от този град, но съм обезпокоен от присъствието й тук. Прекарала е векове в наблюдение и изучаване на човешкото поведение. Има някакъв замисъл.
— Ще трябва да я спра, тогава.
Ще ти изпратя помощ.
— Като се има предвид източника на помощта, предполагам, че ще е нещо наистина фантастично.
Хармония въздъхна тихо. В ума на Уакс внезапно проблясна образът на същество, застанало с ръце, хванати зад гърба, изправено пред вечността, която изчезваше в тъмнината далеч напред. Висок, облечен в роба и обърнат с гръб към Уакс, почти видим и отчетлив, но същевременно — някак си напълно непознаваем.
Уаксилий, каза Хармония, опитах се да ти го обясня, но виждам, че не съм го направил достатъчно добре. Ръцете ми са вързани. Безсилен съм.
— Че кой може да върже Божиите ръце?
— Сам ги вързах.
Уакс се намръщи.
Притежавам както Гибелта, така и Съхранението, каза Хармония. Опасността, която поражда вместването на тези противоположни сили в едно, е че мога да видя и двете страни — необходимостта от живот, необходимостта от смърт. Аз съм равновесието. И затова, до известна степен, съм неутрален.