— Значи е Металороден — отбеляза лейтенант Каберел, единственият друг човек в помещението.
— Защо не е използвал способностите си по време на опита за покушение? — продължи яката, набита жена, като вдигна другата гривна. — Ако беше убил Уинстинг с помощта на ферохимичната си скорост, както твърди Уаксилий, би прибягнал до същото и днес.
— Може би не той е убиецът на Уинстинг — каза Арадел. — Възможно е между нападенията да не съществува връзка.
— Но пасва на профила, сър — напомни Реди. — Телохранителите на Уинстинг сигурно биха се доверили на член на личната охрана на губернатора. Може да ги е убедил да ги пуснат, а после да го е убил.
— Трудно е да си представя стражите на Уинстинг да допуснат дори такъв човек да остане насаме с работодателя им, капитане — каза Арадел. — И то след престрелка, взела жертви? Биха били прекадено подозрителни. Нащрек.
В стаята долу заподозреният започна да се люлее напред-назад на стола си. Отдушниците, които позволяваха да се подслушва случващото се долу, бяха затворени, но Мараси имаше чувството, че отново си мърмори нещо сам.
— Значи просто ще го попитаме — предложи Каберел.
— Пак ли? — попита Реди. — Чухте го преди. Само мънка.
— Насърчете го малко, тогава — каза Каберел. — Доста ви бива в това, Реди.
— На лицето му има място за още малко синини, предполагам — отвърна той.
— Знаете, че нямате право на такова нещо — обади се Мараси, застанала до прозореца.
Реди я погледна.
— Не ми цитирайте статистики, Колмс. Открих, че съм способен да принудя хората да ми кажат истината, независимо от вашите твърдения.
— Този път не става дума за статистики — отговори Мараси. — Ако го подложите на мъчения, ще провалите работата на прокурорите. Адвокатите му със сигурност ще използват това, за да го отърват.
Реди и се намръщи.
— Пратете да доведат дъщеря му, тогава — каза Каберел, като хвърли поглед на списъка основна информация относно мъжа, който бяха съставили. — Ще я заплашим пред него, но няма да й сторим нищо. Ще проговори.
Мараси потри чело.
— Това е особено незаконно, Каберел. Нищо ли не знаете за член осемдесет и девети? Той има права.
— Той е престъпник — натърти Реди.
— Заподозрян — поправи го Мараси с въздишка. — Не можете да продължавате да вършите нещата по старата процедура, Реди. Има нови закони, които само ще стават още по-стриктни. А адвокатите — още по-умни.
— Адвокатите са се продали на отсрещната страна — кимна Каберел. — Права е.
Мараси си замълча. Разбира се, че изобщо не ставаше въпрос за продажност — но засега щеше да се задоволи с констабли, които бяха склонни да спазват правилата, независимо от причината.
— Смятам — заяви Реди, — че е изключително неприятно, задето сред нас има хора, които явно милеят за адвокатите повече, отколкото за справедливостта. Тя познава характера им по-добре от нас.
— Може и така да е — каза Арадел с тих, строг глас. — И това спокойно би могло да се счита за една от причините, поради които я направих част от екипа ни, капитан Реди. Колмс познава съвременните законови кодекси. Ако обръщахте повече внимание на законите, които уж браните, Доухин можеше и да не се върне обратно на улицата миналата седмица.
Реди се изчерви и наведе глава. Арадел пристъпи до Мараси и погледна надолу към затворника.
— Как се справяте с разпитите на враждебно настроени свидетели, лейтенанте?
— Нямам толкова опит, колкото би ми се искало — отговори тя, като направи физиономия. — Съгласна съм да опитам, но би било по-добре да изчакаме още няколко минути.
— Защо?
Някъде в далечината се разнесе затръшване на врата.
— Ето затова — обясни Мараси.
Миг по-късно вратата на стаята за наблюдения се отвори с трясък, Тласната от приближаващия Уаксилий. Не можеше ли да си направи труда да си мръдне ръката от време на време? Влезе, следван по петите от Уейн — който, по някаква причина, носеше шапката на констабъл Тери.
Уаксилий погледна надолу към арестанта и присви очи, след което хвърли поглед към гривните, поставени на близката маса. Едната подскочи и падна от масата, Тласната от аломантията му. Уакс изръмжа.
— Това не са металоеми. Този мъж е само примамка, предназначена да ви разсее. Измамили са ви — каза той и се обърна, сякаш се готвеше да си тръгне.
Уейн се стовари на един от столовете и вдигна краката си до гривните, след което мигом захърка.