— Почакайте, това ли беше всичко? — попита Реди, като погледна към Уаксилий. — Няма дори да го разпитате?
— Ще говоря с него — отговори Уакс. — Може да открием някакви следи, които да помогнат да намерим убиеца на Уинстинг. Но това не е човекът, когото търсим.
— Откъде си толкова сигурен, Уаксилий? — попита Мараси.
— Нужно е по-голямо усилие, за да Тласнеш истински металоем — отговори той и посочи. — А и онзи мъж е прекалено очевиден. Истинският извършител е предвидил предположението ни, че зад убийството стои един от стражниците на Инейт, и иска да ни подведе, че този човек трябва да бъде основният ни заподозрян. Иска да приемем, че вече сме заловили убиеца. Но защо? Дали не планира нещо тази вечер?…
Той тръгна към вратата, унесен в размисъл, и добави:
— Ще ида да поговоря с арестанта. Мараси, не бих възразил да имам още един чифт уши на разположение.
Тя се сепна. Молеше я за помощ? Сериозна промяна от досегашното положение, в което я караше да се чувства виновна всеки път, когато стъпеше на някое местопрестъпление. Хвърли поглед на Арадел, който я освободи да тръгне, и забърза след Уаксилий.
Докато слизаха по стълбището, той спря и се обърна към нея. Носеше шапката си от Дивите земи. Правеше го, само когато беше в режим „неумолим пазител на закона“.
— Чух, че ти си го заловила.
— Така е.
— Добра работа.
Тези думи не биваше да пораждат у нея такова вълнение. Нямаше нужда от одобрението му.
Но все пак беше приятно.
Той продължи да я изучава съсредоточено, сякаш се готвеше да каже още нещо.
— Какво? — попита тя.
— Говорих с Бог по пътя насам.
— Добре… — отвърна тя. — Радвам се, че си достатъчно набожен да кажеш по някоя молитва от време на време.
— Да. Работата е там, че Той ми отговори.
Тя наклони глава на една страна и се опита да прецени какво иска да каже. Но ако не друго, то Уаксилий Ладриан поне бе честен до мозъка на костите си. Поквара — понякога беше направо прекадено откровен.
— Добре — отвърна тя накрая. — Какво ти каза?
— Убиецът е Безличен безсмъртен — каза Уаксилий и отново пое надолу по стълбите. — Същество, което се нарича Кървящата. Може да променя формата си, като обладава костите на мъртвите, и е полудяла. Дори Хармония не знае какво цели.
Мараси се опита да приеме това твърдение, докато го следваше надолу. Мъгливи духове и кандрите… тези неща съществуваха в „Хисторика“, не в истинския живот. От друга страна, обаче, преди би казала, че мъже като Майлс Стоте живота и Уаксилий Утринния стрелец също са герои от митовете. А се бяха показали изненадващо сходни на образите си от легендите.
— Значи би могло да е била тя — каза Мараси, като махна с ръка към стената, която ги отделяше от затворника. — Може да приема всяка форма, всяко лице! Защо тогава си така сигурен, че това не е убиецът?
— Защото губернаторът е още жив — отвърна Уаксилий с тих глас. — Онази, която стои зад всичко това, с лекота е убила Уинстинг, докато е бил заключен в обезопасената си стая, зад стена от телохранители, след като умишлено е започнала престрелка в залата горе. Не би се оставила да я заловят така. Подиграва ни се.
Погледна към Мараси и добави:
— Но не мога да бъда сигурен. Не и сто процента. Затова трябва да знаеш с какво си имаме работа.
Тя му кимна, той също отговори с кимване и я поведе зад ъгъла към вратата на стаята за разпити. Мараси изпита леко удовлетворение от факта, че ефрейторът отпред погледна към нея за потвърждение, преди да отвори на Уаксилий.
Горкият затворник вътре седеше със здраво овързани ръце, вперил поглед в масата пред себе си и си мърмореше нещо под нос. Уаксилий прекоси стаята право към него, настани се на другия стол и остави шапката си на масата. Мараси остана по-назад — на място, където щеше да бъде в безопасност, но все пак в състояние да помогне, ако се окажеше, че грешат в преценката си.
Уаксилий потупа по плота на масата с показалец, сякаш се чудеше какво да каже. Затворникът, Раян, най-накрая вдигна глава.
— Тя вече ме предупреди, че ще дойдете да говорите с мен — каза той тихичко.
— Тя? — произнесе Уаксилий въпросително.
— Бог.
— Хармония?
— Не. Каза, че трябва да убия губернатора. Да го нападна. Опитах се да не я слушам…
Уаксилий присви очи.
— Срещал си се с нея? Как изглеждаше? Чие лице носеше?
— Не можете да го спасите — прошепна Раян. — Тя ще го убие. Обеща ми свобода, но ето ме, затворен тук. О, поквара.