Пое си дълбоко дъх. После каза:
— Нося нещо за теб. Нагоре в ръката ми е.
— В ръката…
Уаксилий изглеждаше истински обезпокоен. Мараси пристъпи напред неволно, когато за пръв път забеляза малката издутина в предмишницата на арестанта.
Преди да успее да напомни за законовите разпоредби, които забраняваха подобни неща, Уакеилий се изправи, хвана ръката на мъжа и ловко сряза кожата. Извади отвътре някакъв окървавен предмет. Монета? Мараси направи още една крачка напред, а затворникът протегна окървавена ръка към главата си и започна да си мънка нещо тихо.
Уаксилий избърса монетата с кърпичката си и я огледа внимателно, като я обърна от едната и от другата страна. После сякаш се вкамени и пребледня. Изведнъж скочи на крака.
— Откъде я взе? — попита той.
Раян само продължи да си хъмка.
— Откъде? — настоя Уаксилий и грабна мъжа за ризата.
— Уаксилий — притича Мараси до него и опря длан на ръката му. — Спри.
Той я погледна, след което пусна Раян.
— Какво представлява монетата? — попита тя.
— Послание — отговори Уаксилий и я пъхна в джоба си. — Този човек няма да може да ни помогне. Кървящата е знаела, че може да го заловим. Имаш ли планове за тази вечер.
Тя се намръщи.
— Какво… Защо питаш?
— Губернаторът ще присъства на едно парти. Стерис твърди, че ще иде, независимо от случилото се, а тя никога не греши за такива неща. Нужно му е да се представи като силен и непоклатим, пък и не иска политическите му врагове да си помислят, че се страхува или че крие нещо. Трябва да отидем. Защото ти гарантирам, че и Кървящата ще бъде там.
8
Малкият Уаксилий, дванадесетгодишен, гледаше ту едната монета, ту другата. На лицата им бе изсечен образа на лорд Мъглороден, изправен и протегнал лявата си ръка към елънделския Басейн. На гърбовете — Първа централна банка, голяма част от дяловете на която бяха притежание на семейството му.
— Е? — попита Едуорн.
Имаше строго лице и съвършена коса. Носеше костюма си така, сякаш се беше родил в него — той беше неговата военна униформа.
— Аз… — поколеба се Уаксилий, като продължи да мести поглед от едната на другата монета.
— Разбираемо е, че не можеш да откриеш разликата — каза Едуорн. — Това могат само експертите. Затова и са били открити само толкова малко от този вид. Възможно е да има и още сред онези, които са в обращение; няма как да разберем колко точно. Една от двете е обикновена. Другата има много специален дефект.
Каретата продължи да потраква през улиците, докато Уаксилий изучаваше монетите. После разфокусира поглед. На този номер го бе научил един приятел по време на едно скорошно парти. Така можеше да накараш две картини да оживеят, като се слеят в едно пред очите ти.
Уаксилий кръстоса очи умишлено, загледан все така разфокусирано към монетите, и остави образите им да се насложат един върху друг. Когато това се случи, онзи елемент от картината, който бе различен — една от колоните на фасадата на банката — се размаза, сякаш очите му не можеха да различат напълно очертанията му.
— Тази грешка се е случила — продължи чичо Едуорн, — защото са използвали дефектна матрица. Един от служителите в монетния двор си занесъл вкъщи шепа от тях. Изобщо не е трябвало да влизат в обращение. Няма да успееш да я различиш, но грешката е в…
— В колоните — довърши Уаксилий. — От дясната страна. Прекалено близо една до друга са.
— Да. Как разбра? Кой ти каза?
— Видях го — отговори Уаксилий и му върна монетите.
— Елупости — каза чичо Едуорн. — Лъжата ти не е правдоподобна, но уважавам желанието ти да скриеш източника.
Вдигна една от монетите и продължи:
— Това е най-ценната дефектна монета в историята на Елъндел. Струва колкото малка къща. Докато я изучавах, научих нещо важно.
— Че богатите хора са глупави? Защото са готови да платят за една монета повече от стойността и?
— Всички хора са глупави, просто по различни начини — възрази чичо Едуорн нехайно. — Този урок научих от друго. Не, тази монета ми разкри една сурова, но безценна истина. Че парите са безсмислени.
Уаксилий наостри уши.
— Какво?
— Очакването е единствената валута, която има истинска стойност, Уаксилий — каза чичо му. — Тази монета е по-ценна от останалите, защото хората мислят, че е. Очакват да бъде. И най-важните неща на света струват само толкова, колкото хората са готови да платят за тях. Да умееш да внушаваш на околните високи очаквания… да можеш да ги накараш да се нуждаят от нещо… това е истинският източник на богатството. Притежанието на ценни предмети не е толкова важно, колкото способността да създаваш ценност там, където някога не я е имало.