Уаксилий сви рамене, но вътрешно усети прилив на интерес.
Може би това бе един от начините да се превърне в герой. Може би чичо Едуорн бе прав — вече нямаше нужда от мъже на действието. Може би новият свят изобщо не приличаше на онзи, в който бяха живели Издигащия се воин и Оцелелия.
Щеше да има възможността да претегля рисковете внимателно и да дава пари на онези, които наистина се нуждаеха от тях. Ако мъжете в костюми бяха новите господари на света, не беше ли по силите им да го направят едно по-добро място?
— От една страна, преценката ти е правилна — каза Едуорн, без да подозира в каква посока се движеха мислите на Уаксилий. — Но от друга, в нея има логическа грешка. Да, ще отпуснем заем на бедния мъж, но няма да го направим на цената на риск за наша сметка.
— Но…
— Документите, които банкерът ни му предлага в момента, ще обвържат мъжа с такъв дълг, какъвто ще му е невъзможно да изплати. Ако не внася редовно вноските си, подписът му ще ни даде правото да се свържем направо с работодателя му и да започнем да изземаме процент от заплатата му. Ако той не стига, можем да направим същото и със синовете. Богаташът е сключвал договори с нас вече много пъти и къщата му си договаря изгодни условия. Печалбата ни ще възлиза на едва три процента от главницата. Но работникът е отчаян, а другите банки няма да му дадат шанс. Ще ни плати дванадесет процента.
Чичо Едуорн се наведе към него и продължи:
— Останалите банки още не са го осъзнали. Дават заеми само и единствено на надеждните клиенти. Не са се променили така, че да се адаптират към новия свят. Работниците печелят повече от всякога преди и охотно плащат за неща, които всъщност не могат да си позволят. През последните шест месеца провеждаме активна кампания за отпускане на заеми на обикновените хора от града. Те се редят на опашка пред входа ни и скоро ще ни направят много, много богати.
— Ще ги превърнете в роби — каза Уаксилий ужасено.
Чичо му извади дефектната монета и я остави на масата до Уаксилий.
— Тази монета е грешка. Майсторът се е изложил. А сега струва повече от хиляда от онези, с които е трябвало да бъде еднаква. Създадена е стойност, каквато всъщност не е съществувала. А аз ще взема бедните граждани и ще ги превърна в същото. Както вече казах — революция.
Уаксилий усети, че му призлява.
— Тази монета е за теб — каза чичо Едуорн и се изправи. — Ще служи да ти напомня. Подарък, който ще…
Уаксилий грабна монетата от масата и хукна през вратата.
— Уаксилий! — извика след него чичо му.
Банката беше като лабиринт, но Уаксилий успя да се ориентира. Нахлу в малката стаичка, където седяха банкерът и бедният мъж. Работникът вдигна глава от купчината документи; явно едва можеше да чете. Нямаше изобщо да разбере какво подписва.
Уаксилий остави монетата на бюрото пред него.
— Тази монета е дефектна. Всички колекционери търсят да я купят. Продайте я в някой антикварен магазин — не се съгласявайте на нищо под две хиляди, — и използвайте парите да си купите жилище извън бедняшкия квартал. Не подписвайте документите. Ще е като да си сложите хомот.
Уакс прекъсна разказа си за момент и вдигна монетата пред очите си, за да я разгледа по-добре, докато пътуваха към партито със Стерис.
— Е? — попита тя, седнала на отсрещната седалка в каретата. — Какво направи чичо ви?
— Беше бесен, разбира се — каза Уакс. — А работникът подписа документите; не повярва, че наистина бих му дал нещо толкова ценно. Чичо ми дойде, наговори му куп лъжи, красиви като цветни облачета дим, и го накара да сключи договора.
Уакс обърна монетата и се загледа в изображението на лорд Мъглороден, изсечено на предната част.
— Работникът — казваше се Джендъл — се самоуби, като скочи от един мост осем години по-късно. Синовете му още са длъжници на банката, макар че Къща Ладриан вече не притежава дялове в нея; чичо ми я продаде, преди да съсипе къщата и да се престори на мъртъв.
— Съжалявам — каза Стерис тихо.
— Това е една от причините, поради които се махнах — каза Уакс. — Събития като това. И случилото се в Селото, разбира се. Казах си, че отивам да търся приключения; нямах намерение да ставам блюстител на закона. Мисля, че дълбоко в себе си знаех, че няма да мога да променя нищо в Елъндел. Беше прекалено огромен, а мъжете в костюми — прекалено хитри. Да си мъж с пистолет в Дивите земи означава нещо. А тук си просто отживелица.
Стерис сви устни. Явно не знаеше какво да каже. Уакс не я обвиняваше. Често мислеше за случилото се в банката и още не разбираше какво бе могъл да направи по-различно — ако такова нещо изобщо съществуваше.