Прехвърляше монетата между пръстите си. На гърба бе издълбано с малки букви: „Защо си тръгна, Уакс?“.
— Откъде е намерила Кървящата монетата? — попита Стерис.
— Нямам представа. Продадох я, преди да отида в Дивите земи. Баща ми бе спрял да ми дава пари, а имах нужда от средства за пътуването.
— А надписа?
— Не знам — каза Уакс и прибра монетата в джоба си. — Работата е там, че споменът за тази история ме тревожи. По онова време се самоубеждавах, че се опитвам да помогна на мъжа, но не мисля, че е било така. Като се замисля сега, всъщност съм се опитвал да ядосам чичо ми. И не съм се променил, Стерис. Защо заминах за Дивите земи? Исках да бъда герой — да бъда забелязан, известен. Можех да направя много за хората, ако бях заел мястото си в къщата ни в Елъндел, но щеше да ми се наложи да го направя, без да вдигам много шум. Това, че напуснах и че се опитах да си спечеля слава като защитник на закона, всъщност беше егоистична постъпка. Понякога ми се струва, че дори решението ми да се присъединя към констаблите говори за непоносима суета от моя страна.
— Съмнявам се, че това ви интересува — каза Стерис, като се наведе към него, — но за мен мотивацията ви е без значение. Вие спасявате животи. Спасихте… моя живот. Благодарността ми не се влияе от мислите, които са се въртели из главата ви, докато сте го правел.
Уакс срещна погледа й. Стерис имаше такава тенденция — да изпада в изненадващи моменти на пълна откровеност, в които се разкриваше с безпощадна честност.
Каретата намали скоростта и Стерис се извърна към прозореца.
— Пристигнахме, но ще отнеме известно време, преди да можем да влезем. Пред нас е пълно с карети.
Уакс се намръщи, отвори прозореца и надзърна навън. Пред тях наистина се простираше опашка от карети и дори няколко автомобила, която задръстваше алеята към двора за карети на небостъргача ЗоБел. Огромната сграда се извисяваше на двайсетина етажа нагоре към нощното небе, а върхът й се губеше сред тъмните мъгли.
Уакс се прибра обратно в каретата, а през отворения прозорец започнаха да се прокрадват облачета мъгла. Стерис им хвърли поглед, но не го помоли да спусне пердето.
— Явно ще закъснеем — каза Уакс.
Освен ако не импровизираше, разбира се.
— Това е първото парти, което се организира на върха на небостъргача — обясни Стерис и извади едно малко тефтерче от чантата си. — Кочияшите, които паркират каретите, не са свикнали на такъв наплив.
Уакс се усмихна.
— Предвиди, че ще се забавим тук, нали?
Стерис отвори тефтерчето си на една страница и я обърна така, че Уакс да види. Бе описала със спретнат почерк графика за цялата им вечер. Трета точка гласеше: „8.17: Влизането в сградата вероятно забавено поради натовареното движение. Лорд Уаксилий ни отнася на последния етаж с аломантия, което е непристойно и същевременно невероятно вълнуващо“.
Той вдигна вежда и погледна джобния часовник, който носеше закачен на колана с кобурите си, вместо в джобчето на жилетката, за да може да го пусне лесно заедно с останалите източници на метал.
— В момента е 8:13. Точността ти е изневерила.
— Движението по улицата не е така претоварено, както очаквах, че ще бъде.
— Наистина ли искаш да го направим по трудния начин?
— По мое мнение, това всъщност ще бъде лесният начин — каза Стерис. — Но все пак ще е неуместно.
— Напълно.
— За щастие, ти вече имаш съответната репутация и не може да се очаква от мен да успявам да те обуздая всеки път. За всеки случай си облякох тъмни долни дрехи, за да не се виждат така ясно, докато летим.
Уакс се усмихна, протегна ръка под седалката и извади пратката, която му беше оставила Ранет. Хвана я под мишница, отвори вратата и каза:
— Хората те подценяват, Стерис.
— Не — възрази тя и стъпи на влажния от мъглите тротоар с обувките си, които, както Уакс забеляза, бяха снабдени с надеждни катарами. Добре. — Просто смятат, че ме познават, когато всъщност не е така. Да разбираш начина, по който работят социалните норми, не е същото като да ги подкрепяш. А сега, как ще… 0!
Последното възклицание се изплъзна от устните и, когато Уакс я дръпна към себе си, извади Възмездие от кобура и изстреля един куршум в земята — между три павета — пред краката им. Ухили се широко, докато от каретите долу заизскачаха глави. На Уейн и Мараси щеше да им се наложи да се оправят сами, но така сигурно беше по-добре. Така нямаше да стават обект на излишно внимание.
Уакс намали теглото си, обърна се във въздуха заедно със Стерис така, че да бъдат под правилен ъгъл спрямо куршума, и Тласна. Стрелнаха се нагоре и настрани, високо над опашката долу, и се приземиха на декоративните площадки на няколко етажа по-нагоре. Стерис се бе вкопчила в него като котка, увиснала над океан, с широко отворени очи. След това го пусна предпазливо и пристъпи към ръба на каменната издатина, за да погледне към мъгливата бездна. Долу танцуваха светлинки: каретите, уличните лампи, фенерите в ръцете на лакеите. Заради мъглите, повечето изглеждаха като малки мехурчета, заобиколени от сенки.