— Добре се справи.
— Прекалено бавно става — отвърна Уакс разсеяно.
— О, Боже.
Той се усмихна, стисна я пак с едната си ръка и ги Тласна нагоре от балкона. Този път хвърли куката бързо към един от балконите на около половината път нагоре към партито, и я закачи веднага. Продължи да се Тласка и подмина балкона. После дръпна рязко въжето и промени посоката си във въздуха така, че да се насочи към сградата.
Блъсна се в нея с подметките на ботушите си, стиснал въжето в една ръка и обвил другата около Стерис. След това ги остави да паднат и да се приземят на балкона на около метър под тях. По-добре, по-добре. Големият недостатък на металометите като него беше, че могат само да се Тласват далеч от предмети, но не и да се придърпват към тях. Въжето определено щеше да му свърши работа.
Освободи куката, като я дръпна насам-натам. Доста неудобно. Ами ако се наложеше да я откачи, докато лети или докато се бие? Можеше ли Ранет да направи такава кука, че някак да може да бъде освобождавана от разстояние? Тласна се от балкона и двамата отново полетяха нагоре. Стерис впи пръсти в раменете му. Мъглите се кълбяха лениво наоколо. Монетометите свикваха да се чувстват удобно на всякаква височина — независимо от колко високо паднеше, бе достатъчно да хвърли едно-единствено парченце метал и да се Тласне внимателно от него, за да остане невредим.
— Всеки път забравям колко объркващо може да бъде — каза той, като забави издигането им. — Затвори очи.
— Не — каза Стерис, леко задъхана. — Това е… Прекрасно е.
Май никога няма да разбера тази жена, помисли си Уакс. Можеше да се закълне, че е ужасена. Следващите няколко етапа от пътуването им нагоре минаха гладко — започваше да свиква с куката. Въжето е прекалено обемно, помисли си… Да го мъкна наоколо би било доста досадно. Освен това, куката лесно можеше да се закачи в него или нещо друго. Ако го използваше по време на битка, вероятно щеше да му се наложи да го изостави след първия скок.
За тази вечер, обаче, му вършеше добра работа. Миг по-късно двамата се приземиха на балкона на последния етаж сред вихър от фусти и ленти мъглопелерина. Наблизо стоеше малка групичка гости. Разнесоха се възклицания на изненада и звън от изпусната чаша. Уакс се изправи и пусна Стерис. Въпреки пътешествието, което й се бе наложило да предприеме, тя мигом успя да се вземе в ръце, като приглади полите си и прибра изпадналите от вдигнатата и прическа къдрици.
— Пристигане — отбеляза тя тихо, — подобаващо за човек с вашето положение.
— Поне привлякохме вниманието на стражите — каза Уакс и кимна към мъжете, застанали в ъглите на балкона, които ги наблюдаваха.
Явно си вършеха работата добре, което беше хубаво. Никой монетомет нямаше да успее да влезе незабелязано. Но не го спряха. Бе прекалено важен, че да го безпокоят.
Нави въжето с куката и ги завърза за кръста си под палтото, което накара Стерис да подбели очи. След това положи дланта си върху ръката му. Преди да излязат от имението Ладриан, тя му бе дала подробен урок как следва да върви и да се държи — шестия подобен, откакто се бяха запознали. Може би причината беше в това, че той никога не правеше, каквото се очакваше от него. Тази вечер също я хвана за ръката по по-интимен начин, отколкото му бе показала. Е, бяха сгодени. Поквара, имаше право да я държи за ръката.
Стерис го изгледа, но не каза нищо. Уакс Тласна вратите на балкона с аломантия, за да ги отвори, и двамата се присъединиха към празненството.
9
Застанал в подножието на небостъргача ЗоБел, Уейн проследи с поглед как Уакс и Стерис изчезват сред мъглите. Поклати глава и извади топче дъвка от тенекиената кутийка в джоба си. Бе си купил малко. Наистина беше забавно за дъвчене.
Пъхна топчето в уста и се замисли какъв ръждив глупак е приятелят му. Явно бе решен да продължи да упорства с цялата тази глупост с годежа си за Стерис, защото Леси му липсваше твърде много. Затова бе избрал брак, в който нямаше нужда да влага чувства. Бе също толкова лесно да го различи, колкото дъното на чаша, пълна с разредена бира.
Уейн протегна ръка към Мараси, за да й помогне да слезе от каретата.
— Добре изглеждаш — каза му тя. — Изненадана съм, че се съгласи да го облечеш.
Уейн хвърли поглед на елегантно скроения си костюм, като продължи да дъвче разсеяно. Мараси се държеше, сякаш е направо изумена, задето има костюм с подходящо тъмнозелено шалче и изискано бомбе. Защо да няма? Имаше облекла като за просяк, като за констабъл, като за стара бабичка. Човек трябваше да може да се слива със заобикалящата го среда. В Дивите земи, това означаваше да носиш светлокафяв костюм, подходящ за ездач. В града означаваше да носиш нафукан костюм, подходящ за някой пълен кретен.