Тя неохотно започна да върви насам-натам. Уейн хвърли още един поглед на списъка, и разпозна още едно име.
— Ха така. Ето това вече ще ни свърши работа.
— Уейн. Ще ни навлечеш големи неприятности, нали?
— Само ако ни хванат! — заяви той и посочи листа. — Имат два списъка — единият е с хора, които не бива да пускат за нищо на света, а другият — с хора, които могат да влязат. Виждаш ли бележките? Четвъртото име от горе надолу? Пише, че е изпратил съобщение, че не е сигурен дали ще може да дойде. И че трябва да внимават да не пуснат някого другиго с неговата покана.
— Уейн, това е професор Ханланазе. Гениалният математик.
— Хм — потри брадичка Уейн. — От университета.
— Не, от Ню Сирън. Някои от нововъведенията в технологиите за горене са негова заслуга.
Уейн наостри уши.
— Не е жител на града. Значи хората може би не го познават.
— Познават го по име.
— Но външно?
— Може да се каже, че предпочита усамотението — каза Мараси. — Често го канят на подобни събития, но рядко се появява. Уейн, не мисли, че не забелязвам изражението ти. Не можеш да се престориш на него.
— Кое е най-лошото, което би могло да се случи?
— Да ни хванат — каза тя, без да спира да върви редом с него из времевата сфера. — Да ни хвърлят в затвора, да ни осъдят за заговор срещу правителството, да изложим Уаксилий.
— Ето това вече — каза Уейн и се върна обратно на мястото, от което бе образувал времевата сфера, — е най-добрият възможен аргумент, който би могъл да се измисли в полза на плана ми. Ела тук, за да мога да прибера сферата. После ще трябва да си намерим и оръжие.
Мараси пребледня и пристъпи до него.
— Ако си решил да се опиташ да вкараш вътре пистолети…
— Не пистолети — отговори той, широко ухилен. — Друг вид оръжие. Математика.
— Значи онази кандра е тук — прошепна Стерис на Уакс, който я бе хванал под ръка, и се огледа из помещението. — Някъде.
Апартаментът на върха на небостъргача ЗоБел заемаше целия последен етаж и бе обрамчен с големи прозорци от всички страни. Приглушената светлина на десетина полилея блещукаше по чашите за вино, диамантените бижута и пайетите по изисканите рокли. Тази мода бе нова. Нима разбираше толкова малко от облекло, че не бе забелязал такава очевидна промяна?
Стерис бе облечена в по-традиционен тоалет — въздушна, надиплена бяла рокля, с малък турнюр и тясна в кръста. Но яката и ръкавите бяха обшити с пайети и изработени от по-бляскава материя — стояха по-нежно от нещата, които обикновено носеше, и всъщност доста и отиваха. Тези орнаменти придаваха на дрехата вид, сходен на модерните рокли.
Присъстващите на партито обикаляха бавно между няколко бара и множество малки пиедестали, разположени по постлания с червен килим под. Уакс и Стерис подминаха един от тях — бе покрит със стъклен похлупак, а под него бе изложено парче сурова медна руда колкото човешка глава. Повърхността му лъщеше на слабата светлина.
Аломантични метали, помисли си Уакс, докато подминаваха поредния изложен екземпляр. Имаше десетки. Всеки бе снабден с метална табела, на която бе написано от коя мина е добит. Разговорите в стаята се въртяха около тях, а гостите се струпваха на малки групички наоколо, хванали в ръце разноцветни коктейли, които сякаш искряха на светлината.
— Привличате внимание — забеляза Стерис. — Не съм сигурна, че пелерината беше добра идея.
— Мъглопелерината е символ — отвърна Уакс. — Напомняне.
Бе успяла да го убеди за косата, но не и за това.
— Кара ви да приличате на някакъв разбойник.
— Така и трябва. Може би така ще се замислят, преди да ме излъжат. Не искам да участвам в игрите им.
— Вие вече сте част от игрите им, лорд Уаксилий.
— Което е и причината, поради която не обичам да посещавам такива партита — каза той и вдигна ръка, за да я спре, преди да отговори. — Знам. Присъствието ни тук е важно. Да идем да си поговорим с гостите, в чиято компания смяташ да прекараме вечерта.
Стерис винаги разполагаше с внимателно изготвен списък на тези гости. Беше единственият човек, когото някога бе срещал, който си подготвяше график за партитата.
— Не — каза тя.
— Не?
— Така правим обикновено — каза тя и дари лейди Мългрейв с една точно определена усмивка от няколкото вида, които бе упражнявала, докато се разминаваха. — Тази вечер ще следваме вашата цел. Нека се съсредоточим в нея и да открием убийцата.
— Сигурна ли си?
— Да — отговори тя и махна на една друга двойка. — Добрата съпруга би следвало да се интересува, ако не и да не участва пряко в заниманията, важни за мъжа и.