— Няма нужда да го правиш, Стерис. Ще…
— Моля ви — каза тя тихо. — Има.
Уакс спря да спори. Истината беше, че беше доволен от предложението и. При положение, че бе възможно Кървящата да е някъде тук, така или иначе нямаше да бъде в състояние да се отпусне.
Но как щеше да открие създанието? И по-важно от това — как би могъл да победи някого, който може да се движи твърде бързо, за да бъде видян? За разлика от аломантията, която гореше с определени скорости, ферохимичните сили можеха да се използват наведнъж. Кървящата можеше да изцеди металоемите си до капка в един-единствен порив на скорост — и да погуби десетки, преди той успее да мигне. И нямаше да бъде в състояние да я спре.
Но може би не й бе останала сила за това. Не можеше просто да погълне още метал и да попълни резервите си, както аломантите можеха. Трябваше да разчита на скоростта, която вече бе успяла да съхрани, а бе откраднала клина едва наскоро. Убийството на гостите на търга на Уинстинг трябва да й бе коствало огромно количество от онова, което на теория би трябвало да е съхранила през последните няколко седмици.
Значи имаше две възможности. Или да я убие, преди да е предприела нещо, или да я накара по някакъв начин да изхаби ферохимичния си резерв, без да нарани някого.
Приближи се към бара, поръча питиета и се обърна, за да огледа събралото се множество. Бяха изминали две десетилетия, откакто бе спрял да бъде част от висшето общество, и двете години, откакто се бе върнал обратно, не бяха достатъчни да почистят ръждата. Всички тук се държаха по един и същи лицемерен начин — бърбореха с внимателно престорено веселие, докато тайно се стремяха да напреднат към собствените си цели. Нямаше място, където би било по-лесно за един убиец да се слее с обстановката.
Хванал чашите в ръце, Уакс се отдалечи от бара и образува стоманената сфера около себе си.
Не притежаваше тази способност от самото начало и не бе напълно сигурен как я разви. Е, основната механика на процеса бе очевидна: разгаряше стомана, после Тласваше леко във всички посоки едновременно. Но как се бе научил да изключва от ефекта на сферата металите, които самият той носеше? Още не беше проумял. Просто бе нещо, което се бе получило с течение на времето.
Когато образуваше сферата, аломантичният му усет откриваше всички източници на метал, които се движеха бързо към него, и ги Тласкаха назад — колкото по-близо бяха, толкова по-силно. Ставаше все по-добър и по-добър в това. Упражненията, по време на които обличаше около трийсетина сантиметра дебела броня и защитно облекло и нареждаше на Дариънс да стреля в гърдите му, бяха помогнали. Не можеше да избягва куршумите напълно, но сферата определено помагаше.
— Какво направихте току-що? — попита Стерис, когато се приближи до нея. — Гривната ми се опитва да избяга от ръката ми.
— Свали я — помоли Уакс. — Ако се стигне до аломантична битка, у теб не бива да има никакви метали.
Стерис вдигна вежда, но свали гривната и я пусна в чантата си. Уакс мислено я добави към изключенията от аломантията му.
— Не знам дали би имало някаква разлика — каза Стерис. — Мястото прелива от метал. Какво правите с питието си?
Уакс вдигна поглед. Тъкмо бе сипал скришом мъничко кафява пудра в чашата си.
— Взех си вода — каза той. — От пудрата ще заприлича на бренди. Ако имам възможността да се престоря на пиян по-късно, ще ми бъде от полза.
— Забележително — каза тя. Изглеждаше истински впечатлена.
Докато се разхождаха бавно из стаята, минаха под един от полилеите. Късчетата кристал, окачени на тънки жички, се отдръпнаха леко от Уакс като иглата на компас от магнитен полюс. Неволно събори едно парче руда от поставката му, докато минаваха покрай него. Поквара. Неохотно намали силата на стоманената сфера.
— Да потърсим губернатора — каза Стерис.
Уакс кимна. Не можеше да се отърси от усещането, че накъдето и да се обърне, към гърба му винаги има насочен пистолет.
„Някой друг ни дърпа конците, пазителю на закона“.
Червено по тухлите. Леси в ръцете му, вече мъртва. Ръцете му, мокри от кръвта и…
Не. Беше го преодолял. Беше изживял скръбта си. Нямаше да се остави да пропадне пак в същата дупка. Докато продължаваха да се движат из помещението, двама низши благородници, облечени в тъмни цветове, понечиха да ги пресрещнат, но Уакс ги изгледа предупредително, и това бе достатъчно да ги накара да се отдръпнат.
— Лорд Уаксилий… — започна Стерис.
— Какво? — попита Уакс. — Каза, че отиваме да търсим губернатора.