— Това не означава, че можете да ръмжите на всички останали.
— Не съм ръмжал.
Нали?
— Оставете на мен да се оправя следващия път — каза Стерис и го поведе около един пиедестал, на който, колкото и да бе странно, не бе изложено нищо.
На плочата бе изписано: „Атиум, изгубеният метал“.
Докато се приближаваха към губернатора — който стоеше до прозорците от северната страна на апартамента, заобиколен от група приближени, — един мъж с яркожълта папийонка забеляза Уакс. Просто чудесно. Лорд Стенет. Пак щеше да се опита да сключи по-изгодна сделка за митническите тарифи за текстил. Но нямаше да го каже, разбира се — не и в началото. Хората по тези места никога не казваха онова, което мислеха.
— Лорд Уаксилий! — поздрави го Стенет. — Тъкмо за вас се бях сетил! Как вървят приготовленията за сватбата? Да очаквам ли покана скоро?
— Не твърде скоро — отговори вместо него Стерис. — Едва сега се спряхме на свещеник за церемонията. Ами вие? Целият град говори за годежа ви!
Лицето на мъжа помръкна.
— О. Ами, по този въпрос… — започна той и прочисти гърло.
Стерис продължи да го подпитва, но секунди по-късно, Стенет вече си бе измислил извинение, сменил темата и изчезнал с няколко последни любезности.
— Какво беше това? — попита Уакс.
— Изневерява на годеницата си — обясни разсеяно Стерис. — Темата го кара да се чувства неудобно.
— Добра работа — каза Уакс. — Много те бива в тези неща.
— Владея ги на прилично ниво.
— Мисля, че и аз така казах.
— Има разлика — поклати Стерис глава. — В тази стая има и истински майстори на общуването в такива социални кръгове. Аз не съм от тях. Обучена съм в областта на етикецията и порядките във висшето общество, проучвала съм я и сега прилагам придобитите знания. Но някой друг би успял да проведе разговора така, че Стенет да остане доволен, но и да се насочи към друг скоро. На мен ми се наложи да използвам груба сила, така да се каже.
— Ти си една наистина необичайна жена, Стерис.
— И го казва единственият мъж в стаята, който е препасал пистолети — отговори тя. — Мъж, чието подсъзнание се опитва да избута обиците от ушите на всяка жена, покрай която минаваме. Не забелязахте, че пръстенът на лейди Ремин падна в питието и, нали.
— Пропуснал съм го.
— Жалко. Беше забавна гледка. Насам. Не бива да се оставяме да ни заговори лорд Букърс. Нетърпимо отегчителен е.
Двамата слязоха по три стъпала и накараха лъскавите парчета калаена руда, изложена на един от пиедесталите, да се раздрънчат леко. До тях бяха изложени картини на известния Железни очи, включително и няколко скици на лорд Мъглороден — който е бил Калаено око преди Катацендъра. Забавно е, че Стерис би нарекла някого „отегчителен“, помисли си.
— Мислите си, че е доста смешно да нарека някого „отегчителен — каза Стерис, — като се има предвид, че самата аз съм известна с този недостатък.
— Не бих го казал по този начин.
— Няма проблем. Както съм казвала вече много пъти, наясно съм с репутацията си. Трябва да приема собствената си природа. Разпознавам скучните хора по същия начин, както ти разпознаваш другите аломанти — като колеги, чието изкуство предпочитам да избягвам.
Уакс установи, че се усмихва.
— И една странична забележка — добави Стерис тихо, докато го водеше към мястото, където губернаторът тъкмо разговаряше с лорда на Къща Ерикел. — Ако успеете да откриете убийцата, ме насочете към нея. Ще се опитам да я омая с разкази за финансовите отчети на къщата ни. С малко късмет, ще и се доспи толкова, че ще падне и ще се удави в собственото си питие. Първата сразена от мен престъпничка.
— Стерис! Та това наистина беше смешно.
Тя се изчерви. После му прошепна с конспиративно изражение:
— Ако искате да знаете, измамих ви.
— Измами?
— Знам, че обичате остроумните разговори — каза тя. — Затова се подготвих предварително, като си съставих списък с коментари, които бихте намерил за забавни.
Уакс се засмя.
— Умееш да планираш всичко, а?
— Обичам да съм подготвена. Макар че трябва да призная, че понякога изпадам в толкова усилена подготовка, че се налага да си правя планове кога и как да планирам. Животът ми е заприличал на красив кораб на сух док, построен с осемнайсет руля, които сочат в осемнайсет различни посоки, за да бъде стопроцентово сигурен, че има как да се придвижва.
Тя се поколеба, изчерви се пак и добави:
— Да. И тази шега е от списъка.
Уакс се засмя въпреки това.
— Стерис, не мисля, че съм те виждал да се държиш по-открито някога.