Застаналият наблизо Дрим изправи гръб и погледна към него.
— Интересно — каза Инейт. — Но вие сте известен със склонността си да преследвате сенки, нали така?
— На всеки блюстител на закона му се е случвало да попадне на грешна следа.
— Струва ми се, че ще откриете, че лорд Уаксилий е прав далеч по-често, отколкото греши, милорд — каза Стерис. — Ако ме предупреди за някаква опасност, бих го послушала.
— Съгласен съм — отвърна Инейт.
— Искам да се срещнем на четири очи — каза Уакс, — за да обсъдим някои важни въпроси. Най-късно утре. Трябва да знаете с какво си имаме работа.
— Ще го впиша в графика си.
От Инейт това беше солидно обещание. Уакс щеше да получи онова, за което бе помолил.
— Лейди Хармс, как е братовчедка ви? — продължи губернаторът. — Още не съм и благодарил за стореното днес. Макар и куршумът да бе далеч от целта и да нямаше действителна опасност да ме нарани.
— Мараси е добре — каза Стерис. — Би трябвало да се присъедини към нас скоро, за да…
Погледни ги само.
Мисълта нахлу неканена в главата на Уакс. Стерис и губернаторът продължиха да говорят, но той замръзна на място.
Обличат се в шарени дрехи, обсипани с пайети. Пият вино. Смеятсе, усмихват се, забавляват се, танцуват, ядат и тихо убиват. Всичко върви точно по плана на Хармония. Като актьори на сцена са. Такъв си и ти, Уаксилий Аадриан. Такива са всички хора.
Усети как го полазват тръпки, сякаш мравки пробягаха по кожата му. Мислите в главата му бяха глас — като на Хармония, но дрезгав и груб. Жесток. Ужасяващ шепот.
Уакс продължаваше да носи обицата си. Кървящата бе открила начин да говори на онези, които носеха хемалургични клинове. Убийцата бе в главата му.
10
Уейн се обърна след дамата с кренвиршчетата, когато го подмина. Възнамеряваше да се пресегне за още една шепа. Вместо това отнесе шамар.
Примигна и в първия момент предположи, че на сервитьорите им е писнало да им играе номера. Но авторът на шамара не бе някой от тях. Беше едно момиче. Той съсредоточи поглед върху него, а Мараси побърза да се приближи. Та това дете беше на не повече от петнайсет. А го беше шамаросала!
— Вие — каза момичето — сте чудовище.
— Аз…
— Ремингтел Тарсел! — каза момичето. — Мислите ли, че някой от присъстващите тук е чувал това име някога?
— Ами…
— Не, не са. Разпитах. Всички обикалят наоколо и се наслаждават на ярката светлина на лампите на баща ми — лампите, които му костваха години усилен труд, — а никой не знае името му. И знаете ли защо, господин Ханланазе?.
— Подозирам, че не…
— Защото вие откраднахте изобретенията му, а с тях — и живота му. Баща ми умря без пукнат клипс в ръка, разорен и обезверен, заради хора като вас. Вие не сте учен, господин Ханланазе, независимо от това, което твърдите. Вие не сте изобретател. Вие сте крадец.
— Тук сте права. Аз…
— Ще ви науча аз — изсъска момичето, пристъпи още по-близо към него и го ръгна с показалец в стомаха, почти на същото място, където бе скрил фехтоваческите бастунчета. — Имам планове. И, за разлика от баща си, знам, че гениалните идеи не са достатъчни, за да оцелееш в този свят. Необходимо е и да знаеш как да ги продадеш. Ще си намеря инвеститори и ще променя облика на този град. А когато се намерите сам, опозорен и без пукнат боксинг, си спомнете името на баща ми и онова, което му сторихте.
Тя се завъртя на пета, като го шибна в лицето с дългата си, права руса коса, и се отдалечи с тежки стъпки.
— Какво, по дяволите, беше това? — прошепна Уейн.
— Цената да облечеш чужда кожа, предполагам — каза Мараси.
И имаше нахалството да звучи развеселено!
— Баща й — каза Уейн. — Каза… Че съм убил баща и…
— Да. Май на Ханланазе не му е съвсем чиста работата.
Ханланазе. Да. Ханланазе. Професорът.
— Чела съм някои от статиите на това момиче — продължи Мараси. — Наистина би било срамота, ако тези изобретения са били откраднати.
— Да — каза Уейн, като потри врата си. — Срамота.
Погледна към подноса с кренвиршчета, който мина покрай него, но не събра сили да го преследва. По някаква причина, вече не му беше забавно.
— Извинете ме — каза Уакс на губернатора и Стерис.
И двамата се втренчиха в него изумено, когато се отдалечи. Груба постъпка. Не си позволи да обръща внимание на това. Пристъпи в центъра на помещението. Инстинктите му крещяха. Извадени оръжия!