Предстои престрелка!
Намери скривалище!
Бягай.
Не направи нито едно от тези неща, но не успя да потисне трептенето на клепача си. Разгоря стомана и около него се появиха синкавите, полупрозрачни линии, които сочеха от него към всеки източник на метал наоколо. Вече бе свикнал да ги игнорира.
Сега ги наблюдаваше внимателно. Трептяха, движеха се и пулсираха заедно с движението на стотината души в стаята. Подноси за храна, бижута, очила. Металните части на масите и столовете. В живота на всички тези хора се съдържаше толкова много метал. Те бяха плътта на цивилизацията, а стоманата беше новият й скелет.
Значи вече разбра какво съм, каза гласът в ума му. Женствен, но прегракнал.
Хармония ти е проговорил. Знам, че е така.
Ти си колос, каза Уакс, като нарочно използва грешната дума.
Ти танцуваш за Хармония, каза гласът. Навеждаш се и се движиш натам, накъдето той ти каже. Не те вълнува какво жалко извинение за бог е той.
Уакс не бе сигурен в това — нямаше как да бъде сигурен, — но му се струваше, че Кървящата не може да чете мислите му. Кандрите можеха само да изпращат мисли. Какво му бе казал Хармония? Че чуването на мисли идва от Съхранението, но вкарването им в чужд ум идва от Гибелта, нали?
Уакс се огледа бавно наоколо и проследи нишките. Кървящата със сигурност не носеше метал у себе си. Онези, които владееха някое от металическите изкуства, бяха по-внимателни с тези неща. Стражите на губернатора, например — половината носеха пистолети, но другата половина — само фехтовачески бастунчета.
Как издържаш, Уакс? попита Кървящата. „Да живееш сред тях. Като да прекарваш живота си, затънал до коленете в тиня.
— Защо уби Уинстинг? — попита Уакс на глас.
Убих го, защото трябваше да умре. Убих го, защото никой друг нямаше да го стори.
— Значи си герой — каза Уакс, като продължаваше да се върти и да оглежда помещението.
Някъде наблизо е, помисли си. И ме наблюдава. Кой? Кой от всички?
И ако сметнеше, че е открил в кого се крие… Щеше ли да посмее да стреля пръв?
Когато светкавицата удари, това не я прави герой, каза Кървящата. Земетресението не е герой. Тези неща просто съществуват.
Уакс започна да обикаля стаята. Кървящата може би щеше да се опита да го следва. Държеше ръцете си отпуснати встрани, с по една монета във всяка. Още не бе извадил пистолетите. Така би предизвикал паника.
— Защо губернаторът? — попита. — Той е добър човек.
Няма добри хора, отговори Кървящата. Изборът е илюзия, защитнико на закона. Някои са създадени да бъдат егоисти, а други — да бъдат себепожертвувателни. Това не ги прави добри или зли, също както свирепият лъв не е по-зъл от плашливия заек.
— Нарече ги „тиня“.
Тинята не е зла. Но това не я прави желана.
Гласът на Кървящата в ухото му започваше да придобива все по-характерно звучене. Тихо, мрачно, дълбоко обезпокоително. Като гласа на Тан Проклетия.
Някой друг ни дърпа конците…
— А ти? — попита Уакс. — Какво си ти? Вълк или заек?
Аз съм хирургът.
Красавицата, облечена в червено, го следваше. Опитваше се да го прави незабелязано, като се приближаваше към някоя група хора, сякаш иска да си поговорят, но се движеше заедно с него. Имаше и още един, който го следеше. Нисък мъж, облечен като келнер, с поднос храна в ръцете. Обикаляше сред гостите, но останалите сервитьори се движеха в посока на часовниковата стрелка. А Уакс — в противоположната посока.
Бяха ли достатъчно близо да го чуят какво казва? Не и ако притежаваха обикновен човешки слух. Може би Кървящата можеше да гори калай. Ако това бе силата, която бе избрала за тази вечер.
Ти също си хирург, каза Кървящата. Наричат те „лорд“, усмихват ти се, но ти не си един от тях. Ако само можеше да бъдеш истински свободен. Ако само…
— Аз следвам закона — прошепна Уакс. — А ти какво следваш?
Кървящата не отговори. Може би бе проговорил твърде тихо.
Губернаторът е продажен, каза тя. Прекара години в прикриване на грешките на малкия си брат, но щеше да е по-добре, ако бе пазил самия себе си.
Уакс погледна встрани. Вече бе обиколил помещението почти до точката, от която бе започнал. Келнерът го бе проследил по целия път.
Имам много работа за вършене, каза Кървящата. Трябва да освободя всички в този град. Хармония е притиснал длан върху човешкото общество и го задушава. Хвърди, че не се намесва, но после ни движи като фигури по игралната дъска.
— И затова ще убиеш губернатора? — попита Уакс. — Защото това би освободило града, според теб?
Аа, така ще стане, каза Кървящата. Но, разбира се, не мога да го убия веднага. Още дори не съм убила баща ти.