Уакс усети как изстива внезапно. Но баща му вече беше мъртъв. Завъртя се, опрял ръка на пистолета си, и срещна погледа на сервитьора. Мъжът замръзна, очите му се разшириха.
После побягна.
Уакс изруга, втурна се след него и метна една монета пред себе си. Тя се завъртя във въздуха, но сервитьорът се шмугна зад групичка гости. Уакс изскърца със зъби и остави монетата да падне, без да се Тласне от нея. Вместо това, извади Възмездие от кобура, с което предизвика разтревожените викове на околните. Сервитьорът се скри зад друга групичка, готов да му избяга.
За щастие, той — или тя, или каквото там беше — не бе подготвен за Уейн, който изскочи иззад две пълни жени с чаши вино в ръка и се хвърли на келнера. Двамата се стовариха на купчина на пода. Уакс забави крачка, вдигна пистолета и се прицели. Не можеше да даде на Кървящата възможността да използва аломантия или ферохимия — особено ако предположението му, че гори калай, се окажеше грешно. Предполагаше, че куршумът в главата не бе достатъчен да убие кандра, но трябваше поне да я забави. Само трябваше да внимава да не улучи Уейн в грешното…
Стражниците на губернатора се хвърлиха върху Уейн и Кървящата. Уакс изруга и се хвърли напред, вдигнал Възмездие нагоре до главата си, с развята мъглопелерина. Прескочи няколко свити от страх гости, като се Тласна от пироните в пода, за да набере повече височина, и се приземи до групата боричкащи се стражници.
Уейн, надянал фалшива брада и сипещ проклятия като строителен работник с махмурлук, се мяташе безпомощно, докато го държаха едновременно около петима стражника.
— Пуснете го! — нареди Уакс. — Това е помощникът ми. Къде е другият?
Стражниците се заблъскаха дезориентирано — всички, освен един от тях, който лежеше на пода. И кървеше от корема.
Уакс вдигна рязко глава и забеляза мъжа с униформата на келнер да си проправя път към външната стена на апартамента. Вдигна Възмездието и се прицели.
Трябва да знаеш, каза Кървящата, че бях натъжена от смъртта на любимата ти. Ненавиждах факта, че бе необходимо да се случи.
Ръката на Уакс се вкамени. Леси. Мъртва.
По дяволите, преодолял съм го вече! помисли си и натисна спусъка, но Кървящата залегна, като се хвърли на пода. Куршумът проби прозореца над главата на мъжа.
Кървящата хвърли един стол към вече счупения прозорец и строши стъклото окончателно. След което, докато Уакс стреляше отново, изскочи навън.
От двадесет и няколко етажа височина.
Уакс нададе гърлен вик и се втурна към прозореца. Уейн се стрелна към него и го грабна за ръката.
— Ще те държа, приятел. Хайде.
— Остани — спря го Уакс, като се насили да мисли трезво, въпреки бурята от чувства. — Наглеждай губернатора. Възможно е това да е просто тактика за разсейване, като опита за покушение по-рано.
И без да му даде шанс да се оплаче, той се отърси от хватката му и се хвърли в мъглите.
11
Падането беше естествено усещане за един Монетомет. Онзи внезапен миг на ускорение, при който стомахът ти се свива, но пък приповдига духа. Брулещият вятър. Смразяващата мъгла по кожата.
Отвори очи, за да види въртящи се белота и чернота, а около него танцуваше подканяща, нетърпелива мъгла. Всички аломанти имаха дълбока връзка с мъглите. Различните от тях не познаваха въодушевлението от скока в сърцето на мъглата. По този начин едва ли не те се събираха в едно с нея. В такива моменти Уакс разбираше Издигащия се воин. Вин — рядко използваха името и. Титлата и, подобна на онези на останалите Защитници, се употребяваше в знак на уважение.
Разделът „Хисторика“ от Словата на Основателите твърдеше, че се е сляла с мъглите. Че ги е приласкала и се е превърнала в техен пазител, както те — в нейна същина. Докато Оцелелия просто наблюдаваше всички, които страдаха в борбата, Вин закриляше онези в нощта. Понякога му се струваше, че разпознава очертанията сред шарките на мъгливите изпарения: крехката и форма, с пърхащи коси и развята мъглопелерина зад гърба.
Но беше просто блян, нали?
Уакс стреля с Възмездие. Куршумът се заби в земята, а той се Тласна от него, за да забави спускането си. Приземи се на едно коляно на улицата пред фоайето на сградата. Наблизо някакви изпълнени с надежди хора все още чакаха да ги пуснат на празненството.
— Накъде? — попита настоятелно Уакс към тях. — Един човек падна преди мен. Накъде отиде?
Все още дори не съм убила баща ти…
Поквара и гибел. Дали нямаше предвид бащата на Стерис, бъдещия му тъст?