— Никого… никого нямаше — обади се мъж в черен костюм. — Само това. — И посочи едно разбито кресло.
В далечината с рев се пробуди към живот автомобил. Отдалечи се с неистов звук.
Кървящата може вече да е Монетомет, помисли си Уакс, докато тичаше към звука с надеждата, че не е тя. Но ако случаят е такъв, няма да й е необходим автомобил. Може би беше избрала ферохимичните способности, за да променя теглото си така, че да може да се носи по ветровете.
Уакс се изстреля нагоре, без да изпуска от очи стоманените линии за някакво раздвижване. В мъглата от нормалното зрение имаше малка полза, но сините линии от металните източници пронизваха изпаренията като стрели. С лекота различи отдалечаващия се с голяма скорост автомобил, но нямаше как да знае със сигурност дали Кървящата е в него. Даде си секунда да огледа движението на околните превозни средства. На една пресечка от него тъкмо спираше карета. Познаваше се по разтреперването на линиите — това бяха металните сглобки на конската амуниция. Пешеходците се разхождаха бавно по булевард „Тиндуил“. Нищо подозрително.
Взел решение, той се Тласна от някакви улични лампи и полетя след отдалечаващия се автомобил. Прескочи от лампа на лампа и стъпи на покрива на някаква сграда, докато автомобилът завиваше на ъгъла. Уакс прелетя на няколко стъпки над билото на сградата, като завихряше мъглата около себе си. Група момченца, които си играеха на покрива, проследиха преминаването му със зяпнали усти. Пърхащите краища на мъглопелерината му се развяха пред него, когато се приземи на далечния край на покрива, след което скочи надолу, точно когато автомобилът минаваше долу.
Събитията, помисли си той, няма да се развият така добре, както се надяваш, Кървяща.
Уакс увеличи теглото си и Тласна автомобила.
Не смачка човека вътре — нямаше как да е абсолютно сигурен, че е по следите на правилната плячка. Внимателно упражненият натиск на теглото му обаче спука колелата като домати, след което сплеска покрива точно толкова, колкото да изкриви металните врати в рамките им. Дори Кървящата да можеше да се движи с нечовешка бързина, скоро нямаше да успее излезе през тези врати.
Уакс се приземи до автомобила, извадил и насочил Възмездие през прозореца към един объркан мъж с шапка на кочияш. Автомобилни кочияши? Това пък кога се беше случило?
— Изчезна преди две пресечки — каза кочияшът. — Нареди ми да продължавам; дори не изчака да намаля, преди да скочи от автомобила!
Уакс остана напълно неподвижен, все така насочил оръжието към челото на кочияша. Можеше да е Кървящата. Умееше да сменя лицата си.
— М-моля — произнесе плачливо кочияшът. — Аз…
Поквара! помисли си Уакс. Не разполагаше с достатъчно информация. Хармония. Той ли е?
До него се върна неясно усещане за несигурност. Хармония не знаеше.
Уакс изръмжа, но отмести оръжие от изплашения шофьор, взел решение да се довери на интуицията си:
— Къде го видя за последно?
— Улица „Тейдж“.
— Отиди в участъка на Четвърти октант. Изчакай ме там, мен или констаблите, които ще изпратя. Вероятно ще ти зададем няколко въпроса. Ако остана доволен, ще ти купя нов автомобил.
Уакс се Тласна във въздуха на ъгъла на „Тейдж“ и „Гилъм“, което го запрати към периферията на лабиринт от индустриални улички, който свързваше складовете с товарните кейове, където разтоварваха шлеповете от канала. Задействал аломантичното си зрение и образувал сферата на оттласкване, започна да претърсва мъглите, но без особена надежда. Здравата щеше да се отруди да открие един-единствен човек тук, в тъмното.
Кървящата просто трябваше да си избере някое място и да се скрие. Малцина престъпници обаче правеха този мъдър избор.
Грудно беше да останеш напълно неподвижен, да не позволяваш на никакви метални части да се движат, докато наоколо души аломант, който те издирва.
Уакс не се отказваше. Тръгна по една тъмна уличка, като провери въжето около кръста си, за да се увери, че би успял да го развие бързо в случай, че Кървящата е Монетомет или Дърпач, и му се наложи да се отърве от металите си. Скоро изпаренията, които нахлуваха зад него, го накараха да се почувства така, сякаш е попаднал в безкраен коридор, който изчезва в нищото и в двете посоки. И над него имаше единствено мрачна, кълбяща се мъгла. Уакс спря на една пуста пресечка. Мълчаливите складове, подобни на левиатани, бяха потънали в дълбок сън по четирите ъгъла. Само на единия имаше улична лампа. Той се вгледа в стоманените линии, в очакване, като броеше ударите на сърцето си.
Нищо.