Или кочияшът беше преобразена Кървяща, или плячката на Уакс бе успяла да се изплъзне. Той въздъхна и свали пистолета.
Една от големите складови врати падна навън с трясък и разкри десетина мъже. Уакс почувства надмогваща вълна от облекчение. Не беше изпуснал плячката си. Просто го бяха подмамили в капан!
Търпение.
Поквара, помисли си той, като насочваше Възмездие и вадеше стериона от кобура на бедрото си. Тласна към мъжете едновременно с отместването, което го запрати назад, към укритието зад една недостроена сграда. За нещастие, мъжете откриха огън, преди да се е добрал дотам. Стоманената сфера на Уакс отклони няколко от изстрелите, и те изсвистяха през празното пространство. Куршумите прорязаха линии в мъглата. Единият обаче го ужили по ръката.
Уакс възкликна, когато Тласването му го стовари в една недовършена стена. Стреля в земята, Тласна се от куршума и направи задно салто през тухлената стена, най-после в безопасност.
Куршумите не спираха да обсипват тухлите, докато той пускаше оръжие и притискаше лявата си ръка към долната част на дясната, където веднага усети кръв и силна болка. Мъжете от другата страна на стената продължаваха да стрелят и някои от куршумите не оставяха сини линии. Алуминиеви куршуми. Кървящата разполагаше с далеч по-добро финансиране, отколкото Уакс предполагаше.
Но защо продължаваха да стрелят безразборно? Да не опитваха да срутят стената с изстрели? „Не. Опитват да ми отвлекат вниманието, за да ме обходят по фланга“, досети се той.
Уакс грабна Възмездие, стиснал кървящата си ръка, и тъкмо издигаше оръжието — болеше, — когато няколко сенки, по които нямаше метал, припълзяха откъм другата страна на строителната площадка. Уакс улучи първия в главата, след което свали втория с изстрел в шията. Трима други коленичиха и вдигнаха арбалетите си.
Нещо придърпа един от тях в сенките. Уакс чу слабо „Уф“ на внезапна болка, точно преди да открие огън по втория. Обърна оръжието към третия, за да установи, че тъкмо се отпуска на земята, а от главата му стърчи нещо. Нож?
— Уейн? — повика Уакс, докато забързано презареждаше Възмездие с окървавените си пръсти.
— Не точно — отвърна женски глас.
През една купчина тухли се прокрадна висока фигура. Когато го приближи, успя да различи големите очи, гарвановочерната коса и елегантната рокля — от която липсваше долната половина, под коленете. Жената от празненството — онази, която опитваше да флиртува с него.
Уакс завъртя Възмездие, презареден, и го насочи плавно право в главата на жената. Куршумите отвън спряха да удрят в стената. Мълчанието, което се спусна, бе далеч по-зловещо.
— Ако обичаш — произнесе жената, като се прикри край стената до него. — Защо ми е да те спасявам, ако съм ти враг?
Защото може да си Кървящата, помисли си Уакс. Може да е всеки.
— Хм, ранен си — каза жената. — Колко зле? Защото наистина се налага да започнем да тичаме. След малко ще връхлетят.
Поквара, помисли си той. Нямам особен избор. Трябваше да й се довери и може би да умре — или да не й се довери, и почти със сигурност да умре.
— Ела насам — каза Уакс, като улови жената и я придърпа по-близо. После насочи Възмездие в земята.
— Разполагат със снайперисти — каза тя. — На пет покрива. Причакват да се оттласнеш в мъглата. Алуминиеви куршуми.
— Откъде знаеш?
— Подслушах приятелчетата с арбалетите да си шушукат, докато те заобикаляха.
Уакс изръмжа.
— Коя си ти? — попита през стиснати зъби.
— Има ли значение точно сега?
— Не.
— Можеш ли да тичаш?
— Да. Не е толкова зле, колкото изглежда.
Уакс побягна заедно с жената до себе си. Раната болеше ужасно, но имаше нещо в изпаренията на мъглата… Сред тях се чувстваше по-силен. Не следваше да е така… не беше Пютриумен юмрук… но бе факт.
В действителност да те прострелят не беше приятно, но пък и не чак толкова неприятно, колкото обикновено го изкарваха хората. Изстрелът беше минал през кожата и мускулите в ръката му и от това сега изпитваше затруднения да я вдига, но нямаше да умре от кръвоизлив. Повечето куршуми всъщност не бяха онова, което спираше човека; от психологическа гледна точка паниката от представата, че са те застреляли, нанасяше най-големи поражения.
Двама от мъжете атакуваха иззад сградата, като подминаха онзи с ножа в главата. Зад тях в мъглата, се надигнаха викове и неколцина от онези, които опитваха да навлязат в сградата, получиха заблудени куршуми.
Жената тичаше добре, въпреки че носеше рокля. Вярно, беше откъснала долната и половина, но пак му се струваше, че тича с прекалена лекота, сякаш без изобщо да се затруднява или задъхва.