Сини линии. Пред тях.
Уакс улови Милан за ръката и я дръпна встрани, в една уличка, когато група мъже нахлуха от друга пресечна улица с вдигнати оръжия.
— Поквара и гибел! — произнесе Уакс, като надничаше иззад ъгъла.
Уличката беше задънена от стена. Бандитите го бяха обкръжили.
— С колко хора разполага Кървящата? — промърмори той заедно с още едно приглушено проклятие.
— Няма как да са хора на Кървящата — обади се Милан. — Как би успяла да събере такава армия? В миналото винаги е работила сама.
Уакс я погледна остро. Колко и беше известно всъщност?
— Налага се да приемем сражението — каза Милан, докато виковете се надигаха зад тях.
Тя посегна към гръдта си — към мястото, където роклята разкриваше щедро деколте.
През живота си Уаксилий беше виждал странни неща. Бе посещавал лагери на колосите в Дивите земи, дори го бяха канили да се присъедини към тях. Беше се запознавал и разговарял със самия Бог и получавал личен дар от Смъртта. Това обаче по никакъв начин не го бе подготвило за гледка, при която гръдта на жена става почти прозрачна, а една от гърдите и се разцепва, за да й подаде дръжката на малък пистолет.
Тя го извади.
— Толкова удобно — отбеляза. — Човек може да държи там всякакви дреболии.
— Коя си ти?
— МеЛаан — отговори тя, като вдигаше пистолета и го улавяше с две ръце. Този път произношението на името й беше малко по-различно от първия път. — Отецът ти обеща помощ. Помощта съм аз.
Безлик безсмъртен. Веднага щом тя млъкна, Уакс чу тих шепот в ума си. „Можеш да й се довериш. “Гласът на Хармония, придружен от усещането за безкрай, видение като онова, което бе видял преди това. По-добро потвърждение, че това не е Кървящата, едва ли щеше да получи.
Независимо от това, той присви очи срещу жената:
— Един момент. Мисля, че те познавам.
Тя се усмихна широко:
— Тази вечер се срещнахме. Очарована съм, че си запомнил. С онези отпред или с онези отзад ще се заемеш?
По петите им имаше поне десетима. Четирима пред тях. Все някога трябваше да се довери някому.
— За мен тези отзад.
— Какъв джентълмен — произнесе тя. — Между другото… технически не ми е позволено да убивам хора. Мисля, че… хм… вече наруших това правило. Ако случайно оцелеем, моля те, не споменавай на Тен-Суун, че отново съм заклала неколцина човеци. Разстройва се.
— Разбира се. Не е проблем.
Тя отново се усмихна широко. Която и да беше, тази нейна страна напълно се различаваше от показаното по-рано:
— Кажи кога.
Уакс надникна иззад ъгъла. В мъглата зад тях приближаваха тъмни фигури и скоро щяха да ги достигнат. Ако беше права и зад всичко това не стоеше Кървящата, тогава кой…
Алуминиеви куршуми. Далекобойни стрелци, които да покриват пътя му за бягство.
Собственият му чичо. По някакъв начин бяха изиграли Уакс. О, Хармонийо… ако Кървящата и Котерията работеха заедно…
Хвърли една гилза настрани, към стената вдясно от него, и я задържа на място с лек аломантичен Тласък. Напрегна ранената си ръка и вдигна двете оръжия:
— Давай.
Уакс не изчака да види какво ще направи МеЛаан. Тласна към гилзата, хвърли се на улицата и проряза мъглата. Мъжете откриха огън, а Уакс увеличи теглото си, след което Тласна с помитащ взрив от аломантна сила. Някои оръжия отскочиха назад, някои куршуми спряха насред въздуха. Мъжете простенаха, щом Тласъкът му ги накара да полетят.
Две от оръжията на мъжете не бяха засегнати от Тласъка. Уакс простреля първо тях. Паднаха, а той не остави достатъчно време на останалите да се възползват от алуминиевите оръжия. Увеличи многократно теглото си и Тласна към мъжете зад себе си, надявайки се, че ударът ще помогне на МеЛаан.
Тласъкът го запрати в центъра на мъжете, срещу които се сражаваше. Приземи се, като ритна в мъглата един от алуминиевите пистолети, след което насочи надолу Възмездие и проби главата на мъжа, през самото ухо. Пукотът на изстрелите му прозвънтя в нощта.
Уакс продължи да стреля и да сваля мъжете около себе си, като се въртеше в мъгливите изпарения. Някои се хвърлиха към него с фехтовачески бастунчета, а други се оттеглиха назад с арбалетите си. Поне засега не забелязваше аломанти. В нощта най-после можеше да докаже колко струва мъглопелерината. Докато се хвърляше между бандитите и едновременно с това изритваше другия алуминиев пистолет, ресните на пелерината му се вихреха във въздуха и сякаш се сливаха с мъглата. Мъжете атакуваха там, където се намираше само допреди секунда, а ресните всяваха объркване сред тях заради мъгливите въртопи, които оставяха подире си.