По времето, когато вече трябваше да си поеме дъх, сигурно се бе отдалечил на няколко пресечки. Изригна от водата и като кашляше, изпълзя по брега на канала. Надигна се на пътеката. Олюля се на крака. Никой не го застреля, което беше добър знак.
Остана неподвижен достатъчно дълго, за да възстанови дишането си и да превърже набързо ръката си, след което полетя в небето, право към имението „Хармс“.
12
— Това е добре — каза Уейн, извадил бележника. — Значи си сигурна, че онова приятелче не се е държало странно? Нищо необичайно?
Прислужницата поклати глава, седнала с обвити около себе си ръце. Най-после бяха успели да слязат от последния етаж веднага след паническото преселение на богаташите. Вляво от Уейн губернаторът беше заобиколен от защитен пръстен телохранители, а мъгливата нощ бе осветена от комплект мощни електрически лампи.
Зелената площ пред небостъргача изглеждаше съвсем празна, след като толкова много хора си бяха тръгнали. Предполагаше, че това съвсем скоро ще се промени, когато Мараси се върне с още констабли. Беше изтичала да ги извика и да докладва. Това означаваше, че Уейн е единственият представител на реда в околността. Плашеща мисъл.
— Имам още един въпрос към вас — каза той на жената.
— Да, господин констабъл? — попита тя.
— Откъде се сдобихте с тези обувки?
Жената мигна и сведе очи:
— Ъ-ъ… обувките ми?
— Да, обувките ви — потвърди Уейн. — Изглеждат ми доста удобни. Черните с високи токове никога не стигат. Вървят си с всичко, ръждата да ги вземе.
Тя отново го погледна:
— Но вие сте мъж.
— И още как — съгласи се той. — Поне бях последния път, когато пуснах една вода. Обувките?
— „При Русо“ — каза тя. — Трети октант, на улица „Йомен“ — прислужницата замълча. — Миналата седмица бяха с намаление.
— По дяволите! — възкликна Уейн. — Красота. Благодаря. Свободна сте.
Тя му хвърли онзи поглед, който хората, изглежда, хвърляха само на Уейн, погледа, който все още опитваше да си обясни. Както и да е. Той си записа името на магазина. Ако му се наложеше да обуе още веднъж онези ужасни обувки на високи токове от кутията с дегизировка, вероятно щеше да откачи.
Хвърли топче дъвка в уста и тръгна нехайно към купчината телохранители, като преглеждаше бележките си. Прислужницата горе, помисли си той и почука бележника с молив, не е била кандрата. Уейн беше разговарял с десетина души от персонала. Всички бяха познавали човека и твърдяха, че изобщо не се е държал необичайно. Но пък и никой от тях не го беше харесвал. Вечно се бе дънил и никой не беше изненадан, че се е оказал гнила ябълка.
Един аматьор би си помислил, че е добра дегизировка да се представяш за новобранеца, но тази Кървяща можеше да се преобрази на всеки. Защо и е било да избира най-нискостоящия в списъка, някой, който се е присъединил към персонала само няколко седмици по-рано? Разбира се, това, че си нов, би ти дало извинението да не знаеш имената на всички, но според събраните сведения днес този тип не беше забравил ничие име. А и ако си избереш обичайния нескопосник, си просиш всички да започнат да те държат под око. Ужасен избор за един имитатор.
Човекът трябваше да е бил някакъв друг вид къртица. Той поклати глава.
— Къде е Дрим? — попита към телохранителите. — Искам да му покажа с какво разполагам.
Един от телохранителите се наведе и погледна в бележника на Уейн:
— Виждам само куп драсканици.
— За очи — обясни Уейн. — Кара хората да приказват повече, ако си мислят, че си записваш. Не зная защо. Поквара и гибел, аз поне не бих искал някой да си спомня какви съм ги говорил… — Той се поколеба, след което изблъска телохранителя настрани, вгледан в средата на купчината. Дрим не беше там, нито пък губернаторът. — Какво сте направили с него! — каза Уейн, като се обърна към останалите. Самодоволни негодници, ето какво бяха.
— Най-добре беше всеки да си мисли, че още е тук — обясни телохранителят. — Всъщност двамата с Дрим заминаха в безопасност преди цели векове. Щом заблудихме теб, тогава, да се надяваме, сме заблудили и убиеца.
— Заблудили… от мен се очаква да го охранявам!