— Ами добра работа вършиш, браво, друже — рече телохранителят и изсумтя.
Така че Уейн постъпи по единствения възможен начин. Изплю дъвката си и цапардоса приятелчето.
Уакс рядко оценяваше града толкова високо, както когато му се налагаше да стигне бързо някъде.
В очите на човек, който гори стомана, Елъндел беше пълен със светлина и движение, дори когато го скриваха сенките на мрака и мъглата. Метал. В известен смисъл тъкмо това отличаваше човечеството. Хората бяха укротили камъка, костите на земята под краката си. Бяха подчинили на себе си огъня, тази ефимерна, всеядна душа на живота. След което бяха комбинирали двете, за да извлекат гръбначния мозък на самите скали, за да отлеят от него инструменти.
Уакс прелиташе покрай небостъргачите като шепот. От движението дрехите му изсъхваха. Беше се превърнал в поредното течение сред мъглите и заедно с него се движеха радиалните спици на великолепна мрежа от сини линии — подобно на милион протегнати пръсти, сочещи към котвите, които можеше да използва по пътя си. Когато дори галопиращият кон се оказваше твърде бавен, Уакс разполагаше със стомана. Гореше в него и се завръщаше в огъня, който и придаваше форма.
Силата му идваше от това. Но понякога не беше достатъчно.
Тази вечер обаче експлодира през ярко осветените горни прозорци на имението „Хармс“, след което се претърколи и изправи с насочени пистолети. Лорд Хармс се завъртя рязко в креслото на писалището си, като успя да събори мастилницата. По-възрастният червендалест мъж си имаше удобно шкембенце, отпуснат маниер и чифт мустаци, които очевидно провеждаха състезание с двойната му брадичка за първенството кой ще се протегне по-близо до пода. Щом забеляза Уакс, той стреснато посегна към чекмеджето на писалището си.
Уакс огледа помещението. Вътре нямаше никой друг. По ъглите нямаше врагове, в килерите или в спалнята нямаше движещи се метални парчета. Беше дошъл навреме. Уакс въздъхна облекчено, като се изправяше, докато лорд Хармс най-после успяваше да отвори чекмеджето си. Мъжът размаха пистолет, от полуавтоматичните, които бяха особено популярни сред констаблите. Хармс скочи на крака и се впусна към Уакс, като държеше пистолета с две ръце:
— Къде са те? — възкликна той. — Ще им покажем ние, нали така, старче?
— Имате пистолет — произнесе Уакс.
— И още как, и още как. След случилото се миналата година, осъзнах, че човек трябва да е въоръжен. Нещо спешно ли има? Ще ти пазя гърба!
Уакс внимателно бутна дулото на оръжието му надолу, за всеки случай, ако в камерата имаше вкаран куршум, защото, за щастие, човекът не беше заредил пистолета с пълнител. После хвърли поглед през рамо към прозорците. Беше ги разтворил с тласък при приближаването си, но трябваше да се отварят навън, не навътре. Беше изтръгнал и двата прозореца от пантите им. Единият бе рухнал, а другият висеше накривено. Най-сетне и той се предаде и падна с трясък на пода, при което стъклото в дървената рамка се напука.
През отвора нахлуваше мъгла и се кълбеше по пода. Къде беше Кървящата? Някъде в къщата? Преструваше се на домашна прислужница? На съсед? На констабъл, който случайно минава по улицата?
Или беше в стаята заедно с тях?
— Джакстъм — каза Уакс, като погледна лорд Хармс, — помниш ли как се срещнахме за пръв път, когато Уейн се преструваше на мой иконом?
Хармс се намръщи:
— Искаш да кажеш — чичо ти?
Добре, помисли си Уакс. Една натрапница не би разполагала с тази информация, нали? Ръжда… налагаше се да подозира всекиго.
В опасност си — произнесе Уакс, като прибираше пистолетите в кобурите им на бедрата си. Костюмът му на практика беше съсипан от плуването в канала и беше захвърлил шалчето, но пък издръжливата мъглопелерина беше виждала и по-лоши дни. — Ще те измъкна оттук.
— Но… — заекна лорд Хармс с пребледняло лице. — Дъщеря ми?
Сякаш имаше само една.
— Стерис е добре — отговори Уакс. — Уейн е с нея. Да вървим
Проблемът обаче беше — къде? Уакс се сещаше за стотина места, където да отведе Хармс, но Кървящата можеше да се спотайва на всяко от тях. Шансовете със сигурност бяха на страната на Уакс и все пак…
Кървящата е древна, беше казал Хармония. По-стара от унищожението на света. Изобретателна, внимателна и умна… Прекарала е векове в изучаване на човешките навици.
Каквото и да избереше Уакс, Кървящата вече би могла да го е предвидила. Как можеше да надхитри нещо толкова старо, с такива огромни познания?
Решението изглеждаше лесно. Не трябваше да опитва да я надхитри.