Стерис напусна небостъргача ЗоБел, за да открие Уейн от другата страна на улицата, срещу купчина насинени и очевидно гневни мъже. Уейн хапваше сандвич.
— О, Уейн — произнесе тя, като гледаше ту изранените, враждебно настроени мъже, ту него. — Това са телохранителите на губернатора. Тази вечер ще има нужда от тях.
— Вината не е моя — рече Уейн. — Държаха се неучтиво — той отхапа от сандвича си.
Тя въздъхна, като се настаняваше до него и се вглеждаше през мъглата към небостъргача. Различаваше светлините на различните етажи, които сияеха като призраци някъде там горе, водещи чак до самия връх.
— Така ще бъде с него, нали? — попита тя. — Винаги ще ме изоставят по средата на нещо? Винаги наполовина ще чувствам, че съм част от живота му?
Уейн сви рамене:
— Можеш да постъпиш по благородния начин, Стерис. Откажи се от идеята за брак. Остави го да намери някой, когото всъщност харесва.
— А инвестицията на семейството ми в него и неговия дом?
— Ами зная, че думите ми вероятно ще ти се сторят революционни, Стерис, но можете да дадете заем на момчето и без да очаквате от него да ти скочи в знак на благодарност, ако схващаш какво имам предвид.
Хармонийо, понякога наистина беше шокиращо невъзпитан. С другите не се държеше така. Е, беше прям и своеобразен, но рядко откровено груб. Последното пазеше само за нея. Да не би да очакваше от нея да му отвръща, по някакъв начин да му се доказва? Така и не успяваше да разбере този човек. Всеки опит да поговори с него сякаш го правеше още по-вулгарен.
— Спомена ли къде отива? — попита тя в опит да запази добрия тон.
— Нее — проточи Уейн и отхапа от сандвича си. — Преследва Кървящата. Което значи, че може да е отишъл навсякъде, така че е безполезно да се опитваме да го издирим. Когато успее, ще се върне при мен. Ако си тръгна пък, просто ще го изпусна.
— Разбирам — тя се облегна назад, кръстоса крака на бордюра и се взря в онези светлини. — Уейн, мразиш ли ме заради онова, което въплъщавам? Отговорностите, които са го призовали да се върне.
— Не те мразя — каза Уейн. — Намирам те за отблъскваща. Това според мен е важна разлика.
— Но…
Уейн се изправи. Напъха в устата си остатъците от сандвича.
После отиде при телохранителите, които го гледаха смръщено, и седна. Намекът беше очевиден.
Предпочитам да съм тук.
Стерис затвори очи, стисна ги здраво и опита да се престори на някоя друга, поне замалко. По някое време предупредителните звънци оповестиха пристигането на каретите на констаблите. Тя се изправи и пооправи, облекчена, щом Мараси излезе от една от тях и побърза да приближи.
— Уаксилий? — попита тя.
Стерис поклати глава:
— Влизай — посочи една от каретите Мараси. — Ще те изпратя на безопасно място.
— Мисля, че опасността тук е отминала — отвърна Стерис. — Освен ако Уейн пак не си търси боя.
— Не — каза Мараси. — Опасностите едва започват.
Нещо в тона на по-младата жена накара Стерис да замълчи. От каретите не се изсипаха други констабли. Всъщност, изглежда, дори изчакваха Мараси. Не бяха дошли да разследват мъжа, когото Уаксилий беше прогонил.
— Нещо се е случило, нали? — попита Стерис.
— Да — отвърна Мараси. — Идвай, Уейн! Чака ни работа.
Уакс укри лорд Хармс на самия връх на небостъргача Федер. Подбра мястото му на градската карта, като се спря на случайни цифри; надяваше се, че Кървящата няма да надхитри план, който не включва умисъл. Хармс получи указанията да не подава глава, да се крие в тъмното и да не вдига шум. Дори и Кървящата да можеше да Тласка стомана и да претърсва нощта, шансът да се натъкне на Хармс беше нелепо нисък, на границата с невъзможното. Това не пречеше на Уакс да се тревожи. Бащата на Стерис беше глупав човек, но добродушен и приятелски настроен.
Това бе най-доброто, което Уакс можеше да стори за момента, защото се налагаше да открие губернатора. Ловът му беше отнел по-дълго време, отколкото първоначално предполагаше, което всъщност бе хубаво. Означаваше, че Дрим, независимо, че не харесва Уакс, върши както трябва работата си. Доколкото Уакс се ориентираше, бяха разпратили поне три необозначени карети надалеч от небостъргача ЗоБел: две примамки и една с губернатора. Забеляза едната на Стантън уей и незабавно я пренебрегна. Прекалено очевидно, с тези возещи се на нея телохранители. Допускайки, че друга се е отправила на изток, я откри да се върти в кръг в Трети октант, също опитваща да привлече вниманието. Движеше се твърде бавно.
Пък и губернаторът нямаше да тръгне в тази посока. Инейт беше боец. Не би искал да разберат, че се крие. Така че Уакс скоро се озова кацнал на върха на сградата близо до булевард Хамънд, на няколко пресечки от имението на самия Инейт. Беше се отказал от безопасните квартири из града и вместо това се бе върнал в имението си. Искаше да остане в центъра на властта и авторитета.