Мараси се съмняваше в това. Макар че свещеникът очевидно се бе съпротивлявал в началото, клиновете бързо бяха сложили край на мъките му.
— Благодаря ви — обърна се към тревожната група тя. — Много ми помогнахте.
После внимателно освободи ръчичките на момиченцето от своята ръка и подаде детето на икономката.
Мараси се изправи и се върна при Арадел и Реди, които чакаха в другия край на помещението.
— Как мислите? — попита тихо тя.
— За информацията — уточни Реди — или за похватите ти при разпит?
— И двете.
— Аз не бих подходил така — каза ниският констабъл. — Но предполагам, че успя да ги предразположиш.
— Не предложиха много — каза Арадел, като потърка брадичка.
— Какво очаквахте? — попита Мараси. — Капитане, това трябва да е същият човек, който е убил Уинстинг.
— Да не избързваме със заключенията — предупреди я Арадел. — Какъв би бил мотивът?
— Можете ли да го обясните по какъвто и да е друг начин? — каза Мараси, като посочи към помещението с мъртвия свещеник. — Пътеследващ? Убийства? Сър, техните свещеници са сред най-малко агресивните хора на планетата. Виждала съм по-опасни едва проходили деца.
Арадел продължаваше да потърква брадичка:
— Реди — произнесе той. — Върви да намериш нещо за пиене на Оцеленците. Подозирам, че в момента чаша с нещо горещо би им се отразила добре.
— Сър? — попита сепнато Реди.
— Да не си оглупял от висене на огневия рубеж? — каза Арадел. — Ходом марш, капитане. Трябва да поговоря с констабъл Колмс.
Отровният взор на Реди по посока на Мараси можеше да кипне вода, но все пак се подчини и се запиля нанякъде.
— Сър — каза Мараси, като наблюдаваше как Реди се отдалечава, — не мога да не отбележа, че сте решили да се погрижите останалите констабли да ме намразят.
— Глупости — отвърна той. — Момчето има нужда от подсещане. Безполезен е, когато не полага усилие да ми се докаже… седмиците, когато смяташе, че службата на заместник му е сигурна, бяха ужасни. По-добър полицаи е, когато има с кого да се съревновава — той сложи ръка на рамото на Мараси и я отдалечи от седящите Оцеленци. Един младши ефрейтор тъкмо се появяваше с одеяла и чаши топъл чай. Дано Реди не се вбесеше още, че са му измъкнали под носа и тази задача.
— Не мога — произнесе Арадел, с което отново привлече вниманието и — да се боря с призраци и мъгливи духове в нощта. Аз съм страж, не екзорсист.
— Разбирам, сър — отвърна Мараси. По време на пътуването дотук му беше предала думите на Уаксилий за Кървящата. Не и подхождаше да укрива такава информация от висшестоящ. — Но ако престъпникът е свръхестествен, какъв друг избор имаме?
— Не зная — каза Арадел. — И това ме изнервя най-много. Чака ме град, изсъхнал като купчина есенни листа, лейтенант, и всеки момент ще избухнат пламъци. Не разполагам с човешкия ресурс да преследвам паднал Безсмъртен; трябва да отделя констабли, които да попречат на улиците да се самоизядат.
— Сър, ами ако двете са свързани?
— Двете убийства?
— Убийствата и броженията, сър.
Тя затвори очи, като си припомни малката църква с нейния купол и скамейки за миряни, след което опита да си я представи, каквато е била преди. Ларскпур, застанал пред всички, жестикулиращ, ужасени миряни, бягащи, носещи новините, че един Пътеследващ е убил свещеник на Оцеленците.
— Кървящата, или който и да стои зад всичко това, отвлича вниманието на правителството от скандала — каза тя и отвори очи. — А сега напада един църковен водач, преоблечена като друг? Сър, каквито и да са истинските й мотиви, очевидно се опитва да предизвика напрежение в Елъндел. Мека този град да се пречупи.
— Може би вменяваш твърде много на един-единствен човек, лейтенант.
— Не просто човек — подчерта Мараси. — Полубожество. Сър, какво даде началото на работнически стачки?
— Проклет да съм, ако зная — каза Арадел, като потупа джоба си и извади кутията си за пури. Отвори я и откри вътре само една сгъната бележка. Направи гримаса и й я показа. В чекмеджето ти има банан. — Проклетата жена ще ме довърши. Както и да е… подозирам, че стачките са назрявали от известно време. Хармония ми е свидетел, че симпатизирам на бедните глупци. Плащат им като на хора трета ръка, докато лордовете на домовете живеят в своите имения и луксозни апартаменти.
— Но защо сега? — попита Мараси. — Заради храната, нали? Внезапно вдигнатите цени, тревогите, че дори стачките да спрат, няма да има храна, която да бъде купена?
— Това определено не помогна — съгласи се Арадел. — Наводненията ще влошат нещата.