— Пропукана язовирна стена. Разследвахме ли както трябва това?
Арадел замълча, сгънал наполовина бележката, за да я върне в джоба си.
— Мислиш, че може да е било саботаж?
— Може би си струва да се провери — каза Мараси.
— Може наистина — съгласи се Арадел. — Ще видя дали мога да отделя хора. Но ако си права, какво цели в края на краищата това създание?
— Пълен хаос? — попита Мараси.
Арадел поклати глава:
— Може би е различно за мъгливите духове, но хората, които вършат такива неща, го правят, за да докажат нещо. Искат всички да видят колко са умни или пък за да спрат някоя несправедливост. Може би трябва да се добере до някого. Губернаторът не е ли Пътеследващ?
— Така мисля.
— Значи убийството тази вечер би могло да е опит да дискредитира религията му — Арадел кимна. — Убива брат му, изкарва скандал на светло, подкопава вярата му, предизвиква бунтове по време на мандата му… Поквара, може би всичко това не се случва, за да е сигурна, че Инейт просто ще умре, а че ще бъде стъпкан на земята.
Мараси кимна бавно.
— Сър, може и да разполагам с доказателство, че губернаторът е корумпиран.
— Какво? Какво доказателство?
— Нищо определено — каза тя и се изчерви. — Има общо с политиката му. Всички онези пъти, когато е променял мнението си за закони, когато е гласувал по необичаен начин веднага след посещения от ключови личности. Сър, казахте, че сте ме наели отчасти заради способността ми да разчитам статистически данни. Щом събера всичко, ще ви покажа с какво разполагам. Но историята, която разказват сведенията за губернатора, е за човек, който се предлага на определена цена.
Арадел прокара ръка през косата си, червеникава, опръскана със сребристи нишки.
— Хармонийо. Не вдигай много шум, лейтенант. Ще се тревожим за това друг път. Разбрано?
— Да, сър. И съм съгласна с вас.
— Но добра работа — отбеляза той, след което се отдалечи бавно, за да получи докладите за местопрестъплението.
Мараси нямаше как да не почувства вълнение от факта, че е изслушал казаното от нея, дори и да бе успяла да му предложи единствено половинчати разяснения. В същото време обаче я порази тревожна мисъл. Ами ако по някакъв начин Арадел беше кандрата? Колко поражения можеше да нанесе Кървящата, ако разполага със силите на констаблите от цял октант?
Не, Арадел се намираше в компанията на очевидци по време на убийството на свещеника. Поквара… създанието караше Мараси да се стряска от сенки, да се пита дали всеки, с когото разговаря, не е кандра. Тя отиде да си вземе чаша от чая с надеждата, че това ще и помогне да прокуди образа от главата си, бедния отец Бин, окачен на стената. Не беше преполовила пътя до масата с термосите, когато вратата за фоайето се разтвори с трясък и вътре прекрачи Уаксилий.
Пискюлите на мъглопелерината му се вееха след него като мъгла, а могъщите му крачки бързо принудиха по-низшите констабли да побързат да отскочат от пътя му. Как така успяваше напълно да обхване всичко, което констаблите трябва да са, но не бяха? Благороден, без да е сервилен, замислен, но все пак деен, непреклонен, но любопитен.
Мараси се усмихна и побърза да го настигне. Едва когато достигнаха параклиса, с големия му стъклен купол и мъртвия свещеник, провесен в далечния край, тя осъзна, че напълно е забравила за намерението си да изпие чаша чай. В главата и все още пулсираше главоболие.
Арадел стоеше във вътрешността на църковния кораб, придружен от двама млади констабли.
— Лорд Ладриан — каза той, като се обърна към Уаксилий. — Ще ви предоставим доклад за тялото до…
— Аз ще се погрижа сам, констабъл — каза Уаксилий.
Той пусна гилза и се издигна във въздуха, над редовете от скамейки под купола. После се приземи на подиума.
Арадел въздъхна, промърмори проклятие под носа си и се обърна към един от ефрейторите:
— Уверете се, че лорд Ладриан разполага с всичко необходимо. Може би той ще успее да намери някакъв смисъл в тази проклета каша… стига просто да не открие огън и да направи това място на решето.
Младият констабъл кимна и се затича, за да се присъедини към Уаксилий, който разговаряше с приближилия Уейн. Каквото и да му каза Уаксилий, то накара по-ниския мъж да се втурне през вратите, за да изпълни заръката му.
Констабъл-генералът поклати глава суетни, изкривени в кисела гримаса.
— Сър? — обади се Мараси. — Лорд Уаксилий ви гневи?
Арадел се сепна, сякаш не бе забелязал — или доловил, — че тя стои там.
— Не обръщайте внимание, лейтенант. Лордът е важен ресурс за този отдел.