— Сър, струва ми се, че долових ритъма на дълго упражняван отговор.
— Хубаво — каза Арадел, — защото ми отне доста време да се науча да го казвам без ругатни.
— Може ли да чуя нерепетирана версия?
Арадел я изгледа от горе до долу.
— Да кажем само, че сигурно е дяволски приятно, лейтенант, да разполагаш с хора, които да ти разчистват кашите — той и кимна и излезе от помещението.
Поквара. Нима Арадел виждаше Уаксилий по този начин? Изгубил пътя си благородник, свикнал да получава каквото иска, прям по начини, които Арадел никога нямаше да си позволи? Констабъл-генералът не беше благородник и трябваше да се тревожи за финансиране, политика, за бъдещето на хората си. Уаксилий можеше просто да влезе някъде и да постъпи както желае, да започне да стреля и да остави на статуса си — едновременно на аломант и лорд — да му спести неприятностите.
Тази гледна точка отваряше очите. Уаксилий беше неприятности. Струващи си неприятности, защото вършеха работа, но също толкова лоши, колкото проблемите, които решаваше. За този кратък миг обаче изглеждаше по-малко като съюзник и повече като буря, за която се налага да се подготвиш и след която трябва да чистиш.
Разтърсена от тази мисъл, тя прекоси стаята, за да се присъедини към него при тялото.
— От тези клинове излизат силни линии — отбеляза към нея Уаксилий, като посочи съсипаното лице на отец Бин. Поне за моите сетива на аломант. От онова, което съм чел по въпроса, мога да заключа, че не са хемалургични клинове. Те са трудни за забелязване и Тласкане, като металоемите.
— Но каква е идеята зад това приковаване? — попита Мараси.
— Нямам представа — призна Уаксилий. — Все пак, когато свалите тялото, ми изпратете проба от всеки клин. Искам да направя някои изследвания на състава им.
— Добре — каза Мараси.
— Трябваше да го предвидим. Опитва се да създаде раздор между Пътеследващите и Оцеленците.
— Губернаторът е Пътеследващ — каза Мараси. — Смятаме, че Кървящата опитва да се добере до него.
— Прави сте — отвърна Уаксилий с присвити очи. — Но това не е истинската и цел. Иска да обърне града наопаки. Може би убийството на губернатора ще бъде последната капка. Но какво общо има с мен?
— Няма нужда всичко да има общо с теб, нали го разбираш?
— Не всичко — съгласи се Уаксилий. — Само това.
Дразнещото беше, че вероятно е прав. Защо иначе Кървящата щеше да се разхожда из града, облякла тялото на мъжа, убил жената на Уаксилий? Уаксилий изостави трупа и излезе от сградата през задния вход. Оттам една тясна уличка водеше към булеварда. Мараси го последва плътно през мрака и мъглата.
— Какво правиш? — попита тя.
— Не можеш да планираш толкова драматично убийство, без да имаш подготвен път за отстъпление — каза той. — От захвърлените кърпички и ръчни чанти допускам, че помещението е било претъпкано, когато им е показала тялото. Богомолците са избягали през главните врати и убийцата го е очаквала. Така че се е измъкнала отзад и се е изпарила, докато всички останали са бягали или стояли потресено.
— Добре…
— Тясна уличка — каза Уаксилий, като коленичи, за да огледа стената. — Виж тук.
Мараси присви очи. Тухлите на стената на това място бяха одраскани и нещо се бе отъркало в тях.
— Изглежда метално. Сребро.
— Предполагам, боя — каза той. — За нещастие, откъде се е взела, е малък въпрос в сравнение с големите. Защо на първо място и е било да убива онзи свещеник? Предупреди ме, че ще го направи. Реших, че има предвид баща ви. Не отец Бин.
— Уаксилий — каза Мараси. — Нуждаем се от повече информация. За това какво може да извърши това създание и какви са мотивите му.
— Съгласен — отвърна той. Той се изправи и погледна надолу по уличката. — Иска ми се да задам няколко трудни въпроса на Бог. Съмнявам се обаче, че скоро ще ми обърне внимание, така че се налага да се примиря с някой друг.
— С кого? — попита Мараси.
— Тази вечер ми оказаха известна помощ — каза Уаксилий. — Неочакван източник. Имам усещането, че един подробен разговор с нея ще осветли нещата. Искаш ли да дойдеш?
— Разбира се, че искам — отговори тя. — Защо не?
— Е — каза Уаксилий, — тревожа се, че взаимодействието с нея може да се окаже… трудно от теологична гледна точка.
13
Уейн не се смяташе за особено религиозен човек. Според него Хармония не обръщаше много внимание на такива като него поради същата причина, поради която майсторът художник не се питаше къде ли е дянала майка му рисунките, които е правил специално за нея като дете.