— Ти ми донесе обицата — каза той, като докосна малкото украшение на ухото си. — Преди толкова много години.
Усмивката на МеЛаан стана по-широка:
— Носех същото тяло, но пак съм изненадана, че си запомнил.
— И чие е това тяло? — попита Мараси. — Откъде се сдоби с тези кости?
— Аз ги направих — отвърна МеЛаан, като вирна брадичка. Лицето и стана прозрачно и внезапно разкри черепа отдолу — беше изработен от дялан кристал в жив смарагдов цвят. — Предпочитам Истинските тела, макар че ако се наложи, мога да приема друга форма. Предупреждавам ви, че що се отнася до способностите на кандра, се справям само горе-долу с въплътяването.
— А онази, която преследваме? — попита Уейн. Беше започнал да строи подобна на къща кула, като изправяше странично тънките дървени подложки, пръснати по масата в таверната.
— Паалм? — произнесе МеЛаан, като накара лицето си отново да стане нормално. — Беше сред най-добрите от нас. От всички кандри, които познавам, единствено ТенСуун имаше по-големи умения от нея.
— Но би се държала непоследователно? — каза Уакс. — Умопобъркала се е. Това ще ни помогне да я разпознаем, дори и дегизирана, нали?
— Може би — каза МеЛаан и се намръщи. Събра няколко от подложките и започна да строи своя собствена кула. — Паалм е добра, а имитацията… тя е нещо като вродена при нас, особено при по-старите кандри, които са работили през дните на Последната империя. Някои от тях не чувстват, че имат самоличност, не знаят как да живеят, освен ако не са някой друг.
— Струва ми се, че намираш тази идея за тревожна — обади се любопитно Уакс.
— Твърде млада съм — отвърна тя и вдигна рамене. — Никога не съм служила на Лорд-Владетеля. Винаги съм служила на Хармония, а той ми се струва общо взето приятен.
Странен начин да говориш за един Бог. Уакс хвърли поглед на Мараси, която повдигна вежда към него и сви рамене. Около тях посетителите на кръчмата разговаряха — ниско бръмчене от енергия и ентусиазъм. Уакс и останалите бяха заели уединено сепаре по-встрани. Топлата светлина от газови фенери беше някак си по-приятелска, по-жива от електрическите светлини в имението му.
— Добре — каза Уакс на МеЛаан. — Да поговорим за това какво умее Кървящата. И как да я убием.
— Няма нужда да я убивате — произнесе бързо МеЛаан, докато издигаше втория етаж на кулата си. Хвърли едно око на Уейн, който вече работеше по третия. — Просто премахнете последния й клин, което на практика ще я обездвижи. Объркана е; ще се справим с нея, щом я задържим.
— Объркана? — попита Уакс. — Уби свещеник, като го е приковала за стената през очите.
Усмивката на МеЛаан избледня:
— Има само един клин. Не разсъждава нормално.
— Да — съгласи се той. — Но е извадила другия клин сама, нали?
— Така смятаме — каза МеЛаан. — По-слаби сме от други хемалургични създания. Само два клина, и могат да ни надвият. Така че е премахнала единия.
— Искала е свободата да убива — каза Уакс. — Не е „объркана“, МеЛаан. Има унищожителни желания и вероятно страда от психоза. Кажи ми как да я убием.
МеЛаан въздъхна:
— Киселината върши работа, но е ужасяващо неефикасна. Ако натрошите скелета и, ще се придвижва по-трудно, така че може би това е начинът. Огнестрелните рани биха били безполезни, както и повечето физически увреждания. Клинът… той е ключът. Измъкнете го и ще се завърне към първичното си състояние. Това е най-добрият начин.
— Нейното първично състояние — каза Мараси. — Мъглив дух.
МеЛаан кимна.
Уакс почука замислено масата:
— Ако успея да извадя клина, има голям шанс да я обездвижа. Но ако е завързана, какъв смисъл има да премахваме клина?
— Уаксилий — каза МеЛаан, като се наведе напред, — нали разбираш с какво си имаш работа? Паалм е обучена от древните и е служила на самия Лорд-Владетел. Потушавала е бунтове и е сривала кралства в негова служба и е интимно запозната с детайлите на хемалургията. Според твоите твърдения, се е научила да използва клинове, за да си осигурява способности в аломантията и ферохимията… нещо, което смятахме за невъзможно. Ако я плениш, едва ли ще остане много дълго в това състояние. Премахнете този клин.
Уакс почувства как се смразява.
— Ясно — каза той. — Ще го направим.
— Поквара — прошепна Мараси. — Мислех, че не искаш да се страхуваме от теб.