— Аз? — каза кандрата. — Аз съм безобидна — тя махна на прислужницата и посочи халбата си. — Доста по-нормална съм от Паалм.
— Страхотно — произнесе Уакс. Той погледна Уейн. — А ти ми изглеждаш загрижен.
— Аз ли? — попита Уейн, като издигаше четвъртия етаж на кулата си. — Опитвам да измисля начин да напия всички в града.
— Няма да… питам — Уакс също грабна няколко от подложките, щом прислужницата остави още на масата, забелязал, че останалите си играят с тях. И той започна да строи своя собствена кула. — Значи ще извадим клина. Как?
— Най-лесният начин е да извикате мен — каза МеЛаан. — Аз мога да го извадя. Но ако не съм там, не ме чакайте. Счупете й костите, започнете да ги изтръгвате и накрая ще намерите клина. Ще трябва да го направи някой със здрав стомах.
Страхотно.
— Има ли начин една кандра да бъде разпозната? Особености при нараняването? Кръвни проби?
МеЛаан порови в джоба си.
— Веднъж щом променим форма, се сключваме с тялото и сме същият човек. Кървим; и ако ни отрежеш пръста, отпечатъците ни си остават същите, като неговите. Дори друга кандра би имала затруднения да забележи разликите. Не си ли чел „Хисторика“?
— Няколко пъти — каза Уакс, — но разделите за кандра са малко скучни.
— Имам чувството, че трябва да се обидя от тези думи.
— Тогава не си достатъчно пияна — отвърна Уейн. — Пет етажа.
Уакс поклати глава и се концентрира върху втория си етаж.
— Както и да е — каза МеЛаан, — засичането на кандра е проблем от миналото. Така че сме взели мерки, просто за всеки случай. Разработили са го по-научно ориентираните сред нас.
Тя плъзна нещо по масата. Чифт игли, дълги, колкото ширината на човешка длан, прикрепени към метални спринцовки. Уакс вдигна едната.
— Инжектираш ли това в една кандра — обясни МеЛаан, — течността ще я накара да се разтрепери. За кратко време кожата и се избистря и разкрива коя е всъщност.
— Лесно — каза Уейн.
— С един проблем — продължи МеЛаан. — Ако забиете спринцовката в някой, който не е кандра, това ще го убие.
— Неудобно — каза Мараси, докато изучаваше другата.
— Да — съгласи се МеЛаан. — Работим над този проблем. Очевидно това е последното възможно средство, но ще я обездвижи за момент. Ако искате да откриете Паалм, преди да използвате спринцовките, можете да я хванете в лъжа. Не разполага с истинските спомени на човека, когото имитира. И обратното, ако видите някой, който не е Металороден, да използва определена способност, това също ще я издаде.
— Имам усещането, че ако използва уменията си в мое присъствие, така или иначе ще се простя с живота си — заяви Уакс.
Групата се смълча. Уакс взе двете спринцовки и ги прибра в кесията на оръжейния си колан. Мараси стенографираше разговора в един бележник — после трябваше да поиска от нея да му направи копие. Пристигнаха още питиета и не им поискаха заплащане. Какво беше направил Уейн преди идването на Уакс? Боеше се да попита.
Каква полза от това? помисли си обезсърчено той и в следващия момент кулата му се срина. Оръжие, което можеше да използва, само ако е сто процента сигурен кой е измамникът? Струваше му се недостатъчно. Кървящата можеше да е всеки. Да прояви всякакво умение. Кървящата беше древна, гениална и изобретателна.
— Тя има план — произнесе Уакс. — Не е просто луда, МеЛаан. Във всичко това има нещо повече.
— Все още си решен да я убиеш — каза МеЛаан и въздъхна.
— Ако ми се наложи. Защо се колебаеш? Точно една кандра би трябвало да е мотивирана повече от всеки друг този проблем да се разреши.
— Тя не е „проблем“ — каза МеЛаан. — Тя е живо същество. Да, искам да бъде спряна. Трябва да бъде спряна. Но… — тя се облегна назад, а после перна с пръст и събори малката си кула от подложки. — Останали са толкова малко от нас. Проклятие, от нас не е имало повече от пет или шестстотин и сме изгубили много в дните на Последното възнесение. Представи си цялата ти раса да се състои от триста души, блюстителю. Може би тогава ще се поколебаеш малко, преди да превърнеш някой от тях в шлака.
— Видът на това живо същество не би трябвало да е от значение — отсече Уакс. — Не ме интересува дали сте триста или трима; когато някой от вас започне да приковава хора към стените в моя град, лично го…
— Уакс — прекъсна го Уейн, докато балансираше шестия си етаж от подложки за бирени халби. — Премери си пулса, човече.
Уакс си пое дълбоко въздух.
— Съжалявам — каза той.
— Това пък какво беше — обади се Мараси, като размаха молив между него и Уейн. — Пулс?