— Понякога — обясни Уейн — Уакс забравя, че е жив човек и започва да си мисли, че е направен от камък.
— Израз на Уейн — каза Уакс, като грабна още подложки и подхвана строежа на друга кула. — За моменти, когато смята, че трябва да проявя малко повече съчувствие.
— Понякога си доста целеустремен, приятел.
— Казва човекът, който веднъж събра колекция от осемдесет различни вида бира.
— Да — усмихна се радостно Уейн. — Доколкото си спомням, го направих най-вече, за да те вбеся.
— Шегуваш се.
Уейн поклати глава:
— Започнах да мразя тези проклети бутилки, но всяка сутрин започваше да ругаеш, когато се препънеш в поредната каса, и просто ми звучеше толкова мелодично…
— Знаете ли какво — намеси се МеЛаан, като отпи голяма глътка от питието си, — вие двамата не приличате на онези, за които ви смятах.
— Не е далеч от истината — каза Мараси.
— Например — прибави МеЛаан — нямах представа, че Уейн е толкова талантлив в скулптурата с бирени подложки.
— Мошеничи — каза Уакс. — Използва дъвка, за да залепи подложките на долните етажи.
Мараси и МеЛаан се обърнаха към Уейн, който се ухили. Той вдигна скулптурата си, като събори горните нива, за да покаже, че долните три наистина са залепени.
— Уейн — възкликна възмутено Мараси. — Толкова ли си загрижен да ни впечатлиш?
— Не го направи, за да впечатли когото и да е — каза Уакс. — Състезанието не беше колко високи да са кулите… а дали ще забележа какво е направил. Винаги мами по някакъв начин. Но да се върнем на главния въпрос, МеЛаан. Твоята самоотлъчила се приятелка кандра планира нещо. Ако замисълът и набере сила, ще се стовари върху нас и ще унищожи града.
— Съгласна съм — каза МеЛаан. — Какво ще правим?
— Ще я надхитрим — отговори Уакс. — Трябва да разбера мотивацията и. Защо го прави? Какво на първо място я е накарало да извади клина?
— Иска ми се да знаех — произнесе МеЛаан. — И ние се опитваме да го проумеем.
— Разкажи ми за нея тогава — подкани я Уакс, като почука по празната си чашка за уиски. — Каква е тя? Какви интереси има?
— Паалм беше като бял лист хартия — обясни МеЛаан. — Кандра от старата школа. Както казах, прекарала е толкова време да изпълнява мисии, че почти нямаше собствена самоличност. В зората на новия свят имаше големи проблеми с това. Някои от старите поколения предпочитаха да прекарват известно време в Родната земя, напускаха я само за мисии, когато бяха принудени. Не и Паалм. Тя беше близо до Отеца, кандрата, запазена специално за изпълнение на мисии за Лорд-Владетеля — МеЛаан се поколеба. — Възможно е да знае някои неща за него. Неща, които на нас, останалите, не са казвани. Мисля, че понякога я е карал да имитира Инквизитори, да ги шпионира…
— Така или иначе — продължи кандрата, — няма как да възприемеш самоличността на Инквизитор, без да имаш солидно схващане за същината на аломантията и ферохимията. Така че може би точно там е получила познанието. Била е лоялна на Лорд-Владетеля, а след това — на Хармония. По фанатичен начин. Настояваше да получава мисия след мисия и никога не прекарваше време с нас. Държеше се настрана. Почти винаги играеше роля. Докато…
— Убийствен бяс — произнесе тихо Уейн. — Винаги са от тихите. Е, и от психопатите. Тях също ги има.
И какво ми казва всичко това? помисли си Уакс, като завърши малката си кула до третия етаж. Как бих подходил, ако ставаше дума за всеки друг престъпник?
За момент МеЛаан се облегна назад, сякаш изгубена в размисъл, след което подметна една подложка към кулата на Уакс, за да я събори. Тя изсумтя.
— Какво? — попита той.
— Просто бях любопитна дали и ти не мамиш.
— Уакс никога не мами — обясни Уейн, потопил наполовина лице в халбата си. Уакс не успяваше да разбере как така може да говори и пие по едно и също време, без да се задави.
— Не е вярно — каза Уакс. — Мамя рядко. Така никой не го очаква — той се изправи. — Можеш ли да се сетиш за причина Кървищата да се прицелва точно в губернатора?
МеЛаан поклати глава.
— А някоя от другите кандри познава ли я по-добре от теб?
— Може би от старите — отговори МеЛаан. — Ще видя дали мога да накарам някоя от тях да дойде и да разговаря с теб.
— Добре — каза Уакс. — Но първо искам тримата да наблюдавате губернатора.
— Преди това трябва да докладвам в участъка — каза Мараси. — Искам да довърша нещо там.
— Хубаво — съгласи се Уакс. — Уейн, ти първо мини през имението на губернатора.
— Последния път ме разкара.
— Няма да се повтори — обясни Уакс. — Убедих го да слуша, макар че скоро ще трябва да го запознаем с МеЛаан.