Размирителните салони бяха друга работа. Там човек избираше предпочитаната от него емоция, която да подхранят в него. Тези може и да бяха още по-популярни, ако се съдеше по опашката, която видя пред един от тях.
Уакс се побави на един покрив, като се вслушваше, след което се отправи към звука от гласовете на викащи мъже. Претича изострения покрив и Тласна пироните в дъските, за да се изстреля в мълчалив полет над поредица от апартаменти, а след това да се спусне и приземи на улицата отвъд.
Тук откри малко светилище на Пътеследващите. Не църквата с камбанария, която бе чул по-рано; сградите на Пътеследващите бяха прекалено малки. Построени по подобие на териски колиби, често пъти бяха празни, като се изключат два стола. Един за теб, един, очевидно, за Хармония. Религията им забраняваше боготворенето, по официален начин. Но разговорите с Бог се насърчаваха.
Тази вечер малката обител беше под обсада.
Крещяха и хвърляха камъни: група сенки в мъглата, вероятно пияни. Различаваше ги достатъчно добре; в града мъгливите нощи никога не бяха достатъчно тъмни, не и при цялата остатъчна светлина, която се отразяваше из изпаренията.
Уакс измъкна Възмездие от кобура си и закрачи напред с развята мъглопелерина. Силуетът му се оказа достатъчен. Първият човек, който го забеляза да излиза от мъглата, изкрещя предупредително и мъжете се пръснаха, като оставиха след себе си отломките на миниатюрните размирици. Изпопадали камъни. Няколко бутилки. Уакс наблюдаваше металните им линии, за да се увери, че никой от тях няма да се върне към него. Един спря наблизо, но запази дистанция.
Той поклати глава, като пристъпваше в светилището. Откри мисионерката, скрита вътре — териска жена с богато сплетена коса. Свещенослужителите на Пътеследващите се занимаваха със странни неща. От една страна религията наблягаше на личната връзка с Хармония — да вършиш добро без официалности. От друга, хората се нуждаеха от напътствия. Някой, който да им разяснява всичко това. Пътеследващите мисионери — наричани „свещеници“ от външните наблюдатели, макар сами рядко да използваха това име, — основаваха места като това и разясняваха Пътя на всички, които идват. Духовенство, да, но не и по официалните начини на Оцеленците.
Винаги му се струваше любопитно, че малките светилища на Пътеследващите — с големи врати от осем страни — водеха в мъглата, докато в църквите си Оцеленците наблюдаваха мъглите иззад стъклени куполи, разположени удобно в богато орнаментираните си зали, пълни със златни статуи и хубаво изработени дървени скамейки. Жената вдигна очи към него, когато той коленичи, подушил масло. Фенерът и лежеше счупен наблизо.
— Добре ли си?
— Д-да… — каза тя. — Благодаря ти.
Очите и отскочиха към оръжието му. По силата на принципа Уакс не беше прибрал пистолета в кобура.
— Най-добре ще е за тази вечер да се оттеглиш — каза той.
— Но аз живея на тавана горе.
— Тогава отиди в Селото — каза той. — Всъщност събери колкото можеш повече от твоите съмишленици и отидете там заедно. Един от свещениците на Оцеленците е бил брутално убит от някой, който се представя за мисионер на Пътеследващите.
— Мила Хармонийо — прошепна жената.
Уакс я остави да си събере багажа и, или поне се надяваше, да постъпи така, както я е посъветвал. Тръгна в нощта по следите на няколко метални линии към мястото, където по-рано се бе скрил мъжът. Уакс огледа притъмнялата уличка в мъглата, след което пусна гилза и се стрелна нагоре във въздуха. Един внимателен Тласък му позволи да се спусне към уличката, където се приземи и насочи пистолета си право в главата, към укрилия се човек.
Който незабавно се напика, ако се съдеше по миризмата и локвата, която се образува в краката му. Уакс въздъхна и вдигна Възмездие. Младежът бързо отстъпи и се препъна в сандък с боклук, което допълнително усложни унижението му.
— Ще оставите мисионерката на мира — каза Уакс. — Тя няма нищо общо с убийството.
Младежът кимна. Уакс пусна гилза и се приготви да скочи обратно в нощта.
— У-убийство? — попита младежът.
— На… — Уакс се поколеба. — Един момент. Защо сте тук и защо нападате светилището?
Момчето изхленчи:
— Дойдоха в кръчмата. Бяха двама, в онези техни роби на Пътеследващи. Наругаха Оцелелия и нас.
— Двама! — попита Уакс, като пристъпи към него, с което го накара да се присвие. — Имало е повече от един?